"Аз обичам! За това живея. И винаги ще обичам. За това
копнея!"
Отекваха в мен тези думи, вървейки на път към вкъщи.
Чудех се защо ни е нужна любовта. Защо трябва да обичаме и защо не можем без нея?
Минавайки през една детска градина, дочух една майка да казва на разплаканото си дете думи, които някога майка ми казваше на мен. Думи, които не бих забравила и които бих казвала и на своите деца. Замислих се каква ли щях да бъда ако нямах свободата и избора, които ми даряваха родителите ми. Те винаги са искали от мен сама да изживея всичко. Давали са ми напътствия и съвети, но никога не са налагали собственото си мнение. Иска ли са сама да разбера какъв е
живота, да допускам грешки без тяхна намеса и да се старая
да не ги повтарям. Давали са ми максимално всичко от себе си и са
искали само малко любов и разбиране. Никога не са ме спирали в развитието ми, напротив поощрявали са всяко мое желание и мечта, за да мога да разбера точно какво искам.
Разсъжденията, които облваха моето съзнание, в ...