Как изведнъж времето минава неусетно? Това е въпрос, който всеки си е задавал не един път. Всеки е гледал стара снимка от абитуриентския си бал, снимка на малкото си дете, което вече е студент, и си е казвал: "Това сякаш беше вчера..." Но уви, времето минава и всичко се променя. 

Когато си спомните за детството си, то навява топли чувства и спомени. Детството, това са годините преди да се откъснете от домашния уют и сигурност, дотогава всичко е спокойно, вие сте спокойни, сякаш една невидима сила ви пази от всичко лошо, това са моментите на безгрижно щастие. Сякаш някой е сложил ръка на вашето рамо, която дава топлина и сила на цялото тяло, а вие безгрижно пропилявате всеки един миг с първата щуротия, която ви дойде на ум. Но в един момент сякаш сте се събудили от един прекрасен сън и трябва сами да се изправите срещу всичко, което се появява на пътя ви. И след като живота ви понесе с пълна сила в новия свят, вие осъзнавате, че дори да сте щастливи, дори всичко около вас да изглежда добре - нещо липсва. Щастието не е същото, няма я безгрижността, няма я закрилата. Гледате на живота от друг ъгъл, през други очи - очите на един пораснал млад човек. Това, което преди ви се е струвало незначително, сега се превръща в проблем. Започвате да се учите да мислите не само за себе си. Появят се нови хора в живота ви, едни от тях важни, други полезни, трети безразлични. Построявате наново това, което ви липсва от детството. Създавате дом, семейство, уют, но безгрижието, то никога не се връща за вас. Но това не е вече проблем, защото вие го осигурявате на вашите деца.

Изведнъж безгрижието изгубва целия си смисъл и блясък, защото за вас по-важно и по-приятно е да го осигурите на децата си. И така вие участвате и продължавате кръговрата на живота.