Изпитвали ли сте някога истинската любов? Онази тръпка, дето е като цунами и ни връхлита, без да сме я търсили и без да сме подготвени за нея. Онази с главното "Л", за нея ми е думата!
      Аз не познавам нищо по-съзидателно от нея и по-разрушително от липсата й. Изпитах ги и двете. Те са черното и бялото, те са живота и смъртта. И само една крачка стои между тях. Преди да заспя, бях влюбена и силна... а толкова за кратко заспах. Не трябваше изобщо да се будя. А може би не трябваше да спя... кой знае? Само един миг ни трябва, за да изгубим всичко. Няма да ви казвам за болката и не е нужно, тя си е там... в очите ми. Направо се чете! Но друго искам да ви кажа! Ако някой ден видите голямата вълна, че помита и вас, не си търсете безопасно място! Не се крийте от нея! Оставете се да ви залее, да се потопите в нея! Раят е там! И не заспивайте, само не заспивайте!
      И ако някой ден се окажете като мен, изхвърлени на брега, не плачете! Потъгувайте си малко... и скочете пак в океана! Има и други вълни... може би по-малки. Но поне ще знаете за онази голямата, че я има. Че не сте я пропуснали. За себе си знам, че не съм. Сега съм по-мъдра от преди, преживяла съм бедствие. Не гледам назад, оттам си взех само опита. Той е в мен и сега, когато пак съм застанала на брега и гледам към океана... за нова вълна. Не се страхувайте от Любовта!