Човек е като билярдна топка.
Живее с илюзиите си в двумерното пространство и сам не знае защо идват ударите. Въобразява си, че сам е генератор на собствената си енергия и сам определя посоката на траекторията си. Втурва се с голяма сила, докато енергита му се изчерпва - до следващия удар. Радва се, когато траекторията му съвпада със собствените очаквания и се сърди когато се разминава. Изживява се като играч, а не просто топка, подвластна на нечии желания, съобразени с глобални закони. Какво тук значи гледната точка на една топка? Тя получава удари отляво и дясно, без да може да си го обясни. Честотата и силата на ударите зависят от целта и уменията на играча и местоположението, което заема топката след всеки удар. Тя може да открие път за удари върху други топки, може да застане на "топа пред дулото". Може да закриля друга топка и да провокира "празен" удар или много сложен удар, но може и просто да се сниши в някой ъгъл до края на играта.
Топката се блъска из стените на двумерното си пространство, разблъсква и останалите топки или те нея блъскат, докато намери пътя към непознатото третото измерение - надолу. Натам сочи гравитацията и скромният опит от наблюдение на останалите топки.
Червени, бели и черни топки с разни номера, всеки играе според сценария и правилата на играта. Различно нужен/ненужен е на играча, според цвета, номера и местоположението си в даден момент. Все пак крайната цел е всички да бъдат вкарани вътре и едно да остане.
Така до следващото разбиване... второто пришествие.
(с) Mobby_Dick
© Владимир Гюров Всички права запазени