Какво всъшност търсим в този живот. Как мислите? Според мен две неща – Илюзии и Истини. Само че с илюзиите нещастието ни е сигурно. Колкто и добре обоснована и смислена да изглежда една илюзия, тя винаги ще ни доведе провал в някое измерение на живота. Всъщност животът е една лаборатория, която прави тестове дали диамантът е истински, или фалшив. Истинският диамант - това е нашият път, фалшивият - това са пътишата на другите, това е общественият морал, обществените норми, табута, предразсъдъци. Това, разбира се, е дъвкано много пъти. Много пъти сте чували и думата диамант, но колко от вас са намирали такъв. Някои хора, като чуят това, и ще започнат веднага да рушат табутата, ще влязат в конфронтация с всичко, което им е пред очите. Все пак тези смелчаци са малко. Всичко това добре, но нали трябва да заместим разрушеното с нещо. Тежко е да търсиш и да не намираш, тежко е да градиш нещо което ще бъде разрушено. Трудно е да бъдеш част от свят, където хората притежават голяма енергия и големи илюзии. Защото всичко от това ще бъде разрушено. Има един библейски израз: “Камък върху камък няма да остане.” Явно друг е смисълът на всичко това. Аз лично бих оприличил света на стълба, чийто долен край гори, а ние се катерим, защото долу става все по-горещо. Отгоре ни вика Бога, отдолу ни гори Дявола.  Парадокс, но и двамата работят за това да отворим очите си. Трудно е усилието, но страшно е изкушението.  Горе печелим себе си и света, долу е страстта и заблудата, където губим душата си. Какво значи да изгубим душата си? Дали сте си задавали искрено този въпрос? Или това за вас е една метафора. История за доктор Фауст, който продал душата си за няколко години истински живот. Не, скъпи хора! Това е самата реалност. Тя се случва с нас всеки ден. Да загубим душата си, означава да спрем да мечтаем, да спрем да търсим, да спрем да чувстваме света. Да изгубим душата си е точно същото както да започнем да се дрогираме. Да я продадем за няколко години удоволствие. Всъщност всеки от нас се дрогира по някакъв начин, защото самата илюзия е дрога, а пък тя не ни е чужда. Но продавайки душата си, какво правим? Нали тя е тази, която изпитва това удоволствие, нали тя е тази, която се стреми и която дава смисъл на всичко, което ни се случва.  Уж всички го разбираме, но в крайна сметка всички я губим с течение на времето. И защо го правим? Защото не разбираме, че душата е цвете, което трябва да поливаме. Грижим се за апартаментите си, за външния си вид, за портфейла си, само не и за душата. Накрая се запитваме – защо стана така? Положихме толкова усилия, потрошихме толкова нерви, а резултатът - никакъв! След което правим генералния извод: животът не си заслужава! И не предполагаме колко сме прави. Живот без душа не е живот. Това е отговорил Христос на Сатанта в пустинята, след като той му е предложил целия свят: “Какво от това, като спечеля света, а загубя душата си!“ Потресаващо изречение за хората, които са запазили душите се. Не много разбрано и не толкова вълнуващо за останалите. Приятели, оставете душата си без страх и напътствия да познае истината и всичко ще стане вълнуващо. Безмислените неща ще станат камшик и огън. Ще използвам пак един цитат: “Аз не съм дошъл да донеса Мир, казва Христос, а Меч”. Христос носи истината, която е меч за всички илюзии. Със своята истина и правда Христос бичува света и светът го бичува. Познавайки истината, ние биваме разпънати на кръст от лъжата, която е в Нас! Но битката не е за света. Това е свещената война. Битката е за нашите души. Друга битка не съществува.