Благодаря ти!
Дълго време бях сама и неразбрана от другите. Имах усещането, че хората ме отбягват, защото усмивката бе изчезнала от лицето ми повече от две години. Нямаше хора, с които да споделя това, което тежи на душата ми. Погледът ми винаги бе тъжен и умислен. Много пъти съм се замисляла кога и на мен ще ми се усмихне съдбата.
И ето, че това се случи...
Една прекрасна зимна вечер се появи, сякаш от нищото, едно момче. Той бе като Коледен подарък за мен и за закупнялото ми за любов сърце. Той заплени душата ми с непринуденост, чаровен поглед и усмивка. Той успя да накара сърцето ми да забие лудо и погледа ми отново да засияе. Всичо стана без да сме го планували. Един миг и вече нищо не беше като преди. Двамата сплетохме ръце и вървяхме под светлината на звездите. Луната осветяваше пътя по пътеката на нашето щастие. Двамата - ръка за ръка- заедно вьв вечността.
Всичко се случва много бързо и по един непознат досега за мен начин. Малко се страхувам да не бъда наранена отново, но искренно вярвам и се надявам това да не се случи. Защото откакто сме заедно аз си лягам и се събуждам с мисли за него. Може би започвам да се влюбвам или поне да изпитвам чувства, които не съм преживявала никога.
Обичкам те, миличко!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бояна Чакърова Всички права запазени
Давайте само така, явно сте си музата един за друг. 