Natural_blue (Гергана)
20 9
20.06.2009 г., 22:52 ч.

Бог 

  Есета
8396 0 20
3 мин за четене

Има ли Бог?

„И на първия ден човек създаде Бог.”

 

            Светът в миналото е различен от този, който познаваме днес. Свят без  лекарства, електричество, обяснения. Човешкият живот е имал по-малка стойност. Бог е могъл да предложи на хората всичко – надежда, отговори, морал, правила. Какво обаче ни предлага Бог днес?

            „Има ли Бог?” Да се отговори на този въпрос далеч не е толкова трудно – не. И това твърдение се подкрепя не от едно или две научни доказателства. Но вярвата в Него ще продължи да съществува, докато хората все още имат нужда от нея.

            Християнството е най-разпространената религия в света. Според нея Бог създал света за шест дни. Бог е невероятен и безгрешен, но явно доста е сбъркал, правейки хората, които скоро предали доверието му, изяждайки... ябълка (да, далеч не толкова вълнуващо :) ). Но Бог е човеколюбец – въпреки, че всички наследници на онези първи хора, още с раждането си са грешници, той ще им прости – ако цял живот вярват в Него и спазват заповедите му. Например, ако убиеш, но се покаеш – Той ще ти прости. Ако обаче най-големите ти „грехове” са едно-две напивания и невярата в Него – изтеглил си късата пръчица, очакват те ужасни мъки до края на света. Странен Бог, нали?

            Въпреки това вярата не е тъждествена с религията. За повечето от хората Бог не е белобрад старец, обичащ да му се палят свещички, а просто свръхестествена сила, управляваща света. Не е ли обаче това просто поредното превъплъщение, което Бог приема? В миналото, когато хората се нуждаели от дъжд, се молели на боговете да им го пратят. После разбрали, че не така идва дъжда. Бог приел нова форма – вече бил само един, създал небето и земята, реките и океаните. Хората знаели,  че не той лично праща дъжд. А днес знаем защо точно и кога вали. Логично е с годините ненужното да отпадне от образа на Бог и Той да еволюира.

            Трудно е гледайки нощното небе или изучавайки по какъв невероятно перфектен начин функционират организмите да не се зачудим – възможно ли е това да не е създадено от някакъв Бог? Та в крайна сметка – какъв е шансът Земята да се наклони под ъгъл 23,44 градуса? Дъглас Адамс казва: „Не е ли достатъчно да видиш, че градината е красива, без да вярваш, че е направена от феи?” Разбира се, достатъчно е. Но тогава цялото вълшебство на градината ще изчезне. Светът без Бог е различен свят – той е чудо сам по себе си, но вече е различно чудо. Трудно е да живееш сега и тук, знаейки, че няма кой да те спаси.

            Без бог е различно. Живееш сам за себе си, следвайки твои собствени правила. Учиш се да вярваш в доброто у хората и най-вече – в себе си. Твоите успехи са плод на твоите усилия, и никой никога не ти е помогнал да ги постигнеш. Само ти. Никой няма да те спаси и да ти даде надежда, освен теб. Учиш се да откриваш света и да питаш, защото Бог ти дава отговори, а не въпроси. Печелиш най-важното – свободата.

            В крайна сметка, всичко се свежда до един въпрос – можеш ли. Можеш ли сам да различаваш доброто от лошото? Можеш ли да погледнеш дървото и да видиш в него чудото „дърво”, а не чудото „Бог”, и да го харесваш за това? Да си спомниш за всички хора, които си обичал, но си загубил, и да разбереш, че повече никога няма да си с тях? Да погледнеш напред, знаейки, че ти остават още 20-30-40-50 години живот и край, това е, всичко свършва? Можеш ли да приемеш, че дори да си най-добрият човек на света това няма да попречи на колата да те бутне и никой после няма да те възнагради? Можеш ли въпреки това да бъдеш този човек?

            Ако отговорът е „не” – тогава да, има Бог. И той ще продължи да съществува, докато все още се нуждаеш от него.

            Ако отговорът е „да” – тогава според много хора ти си най-големият глупак на света. Живееш празен живот – живот без Бог, без смисъл и без надежда. Странни хора, нали?

© Гергана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами, аз лично не съм видял богослов, който опитва преди всичко с цитати от СЗ и НЗ да убеди неверниците, че има бог. Нещо повече - в почти всички известни ми аргументи за съществуването на бог няма никъде цитати и позовавания, освен ако не са идеите и методите на аристотел. Тъй че явно си попаднал на някоя евангелистка църква. ПХаххахахаххах. Темата наистина се изтърка...
  • Ради,едва ли. Всеки си има мнение и си го защитава.
  • Филипе, по-добре да си беше премълчал. Сега ще бъдеш изяден с парцалите
  • Есето ми хареса. Аз съм...неверник очевидно. Само не разбирам, защо всички които защитават тезата, че има Бог се опират на Новия и Стария завет. Та Библията е просто една приказка. Нещо като събрани съчинения от други религии или по-скоро от други култури.
  • За вечно любознателния Астарот.
    Може би термина "подредба" не е удачен. Става въпрос за някои константни стойности в квантовата механика, които ако бяха по-различни дори с милиардна част от съществуващите, вселената съгласно изчисленията, изобщо нямаше да се състои.
    Това не е мое мнение, а на космолозите.
  • Приятелю, Астарот Благотворящий.Не се пали. Това е просто едно мнение по въпроса.Не е задължително да се съгласяваш с него, нито да ни убеждаваш в противното.Прочети и подмини.Хора разни.Всеки има право на лична гледна точка.Това си е наше право ...докато не са ни го отнели.
  • Напротив...аз пък ти казвам, че тезата, че няма Бог трябва да се докаже, защото тази, че вече има Е ДОКАЗАНА при това от много различни учени, по много различни начини...При това е доказана, не със сърцето,а с разума - с Аристотелевата логика, която е в основата на всяка наука!!!

    Пиша последно по онтологическия аргумент. Ти не си учила още логика, нито философия, изчакай да порастнеш и тогава ще се увериш, че това е така. Не просто БОГ като понятие, а Бог именно като едно понятие - "това, от което по-голямо не може да бъде мислено". В този случай, Св.Анселм, утвърждава, че съществуването следва от същността, и че ако това, от което по-голямо не може да се мисли, е само в ума, то всяко нещо, което е и в ума, и в действителността, ще е по-голямо от Бога, а то не е...Оттук следва, че Бог, мислен като по-голямо, от което не може да бъде мислено, няма начин да не съществува.

    КАто, тук по-голямо не е в количествен смисъл, а в качествен - по-съвършено, по-стойностно, по-благо, нещо, което НЕ ДЪЛЖИ НИКОМУ БИТИЕТО СИ, а съществува ОТ САМО СЕБЕ СИ (per se). И да, няма понятие в езика ни (Витгенщайн казва: Границите на моя език са граници на моя свят), което да е по-голямо от понятието БОГ и то е именно винаги мислено като "това, от което по-голямо не може да се мисли"

    ТОчка на спора.
    Впрочем, има критика на онтологическия аргумент, който от гледна точка на формалната, Аристотелева логика изглежда непоклатим.

    Изложил я е КАНТ, и задълго го е обезсилил, заедно с другите две доказателства. Но хайде, стига толкова, ако искаш да спорим дай скайп или нещо друго...
  • Астарот, явно аз нещо не мога да те разбера добре :D Не може само защото съществува такова понятие като Бог, което да е над всичко, то да води и до съществуването на самия Бог. Просто няма никаква логика.
    Така или иначе, не тезата "няма Бог" трябва да се доказва - тя е тази, която се подразбира, по-нормалната. Все едно да те питам защо не вярваш в чайника на Ръсел, например. Или пък, че светът се крепи на костенурка. Докажи, че ги няма
    Просто няма как от факта, че съществува такова понятие, да се стига и до извода, че и Бог съществува.
  • BlackWinter, както е казал Ксенофан от Колофон (не за християнския бог, а за бог по принцип все пак е живял доста по-рано) - "Бог е сфера, чийто център е навсякъде, но чиято периферия - никъде" Чудесна мисъл

    radi., не мога да се сдържа и да не попитам, добре, след като всичко във вселената е подредено, защо оттук да следва, че този, който го е подредил, го е създал. Подредбата предполага един Арихитект, но не и създател. В смисъл - ти като отидеш на гости в някой дом, мислиш ли си, че този който е подредил мебелите е мебелистът?
    Божието съществуване не може да се извежда от реда и порядъка във вселената, защото ние НЕ ЗНАЕМ дали този ред трябва да е ИМЕННО ТАКЪВ. Ние не знаем дали слънцето ТРЯБВА да изгрява от Изток, ние не знаем дали самите ние ТРЯБВА да сме ивеннно такива, каквито сме. Не знаем, ние знаем само, че слънцето си изгрява от изток, а ние сме такива каквито сме, но не и дали трябва да бъдем такива
  • Тези дечица много се вълнуват от този проблем и той действително е трудно решим. Би трябвало да Го има, защото в природата /вселената/ всичко е подредено така, сякаш някой предварително го е проектирал и при всяка минимална промяна, цялата система би рухнала. В същото време изскачат някои неудобни въпроси, на които нe съществува отговор /за вечността и пр/. Ще те успокоя: или Го има или Го няма
  • Чета Ви тук коментарите и на двамата и ми стана интересно. Тук ми се иска и аз да кажа нещо и в главата ми веднага изплуваха различни мисли и то така внезапно и хаотично, че сега пишейки вече това което искам да кажа, пак изгубих мисълта си. Мислех си за Божественото и за Бог като понятие и се опитах да си представя някакъв визуален образ. Единственото за което се сещам е...светлина.
    Понятието "Бог" като свръх-нещо или най-свръх-нещо ме води до въпроса - какво цели то? Ако То вплита в себе си време, пространство и материя, то То би могло да се намира навсякъде по всяко едно време и също така и да не се намира там. "То" може да бъде и в нас и извън нас. То може да е във Вселената или Вселената да е в Него. Е да, но и ние сме част от Вселената. Значи сме част от Него или То е част от нас. Хм. Пак изгубих мисълта си...но благодаря, че ме накарахте да се замисля!
  • ХАХхахахахах, как така хем Бог е в ума ти, хем ти го знаеш, че го няма там? Виж, тъпо е да кажеш "Аз знам, че бог не съществува" при все, че не можеш да го докажеш...И има разлика - виж, тук говорим само за понятия, тъй че се абстрахирай от всичко друго. Идеята за Бог се различава от идеята за извънземните. От различен порядък са двете понятия. Първата идея се отнася до това, че БОГ необходимо съществува, а втората - че извънземните са свръхразвити и правещи експерименти с хората. Но не е необходимо те да съществуват, нали? "Свръх развити извънземни, които е ВЪЗМОЖНО да съществуват", обаче не можем да говорим за НЕОБХОДИМО БИТИЕ, което само ВЪЗМОЖНО съществува. Преходът от мисъл към реално съществуване е възможно само на ниво БИТИЕ. ИДеята за Бога доказва от себе си съществуването на БОга, защото тя е идея за същност, съвпадаща със собственото си съществуване. Идеята за извънземните не имплицира по необходимост съществуването им...тях може и да ги няма...

    Ти не можеш да проумееш, че говорим за понятия, не за реалии. Кажи ми понятие по-голямо по обем и съдържание от БОГ? Кое понятие в езика ни е по-голямо от БОГ? Давай, измисли нещо...И разбираш ли, че няма как БОГ да го няма в ума ти...(тук е хубаво да погледнеш и ДЕКАРТ и неговите "вродени идеи" Нали сега спорим за БОг? Как да го няма в ума ти? Там е...Когато си помислиш БОг, той е там...в ума.... Разсъждението ти е грешно, защото ти предпоставящ това, че знаеш, че бог не съществува, а при все, че не можеш да представиш доказателства за това, няма как да си сигурна. И Изобщо бъркаш реалия с понятие. Тук говорим за понятия...
    "не само в действителността, тъй като там него го няма, но и в ума - отново защото него го няма. " НО ТИ НЕ ЗНАЕШ, че НЕГО ГО НЯМА? Ти може да вярваш, но това е ВЯРА, не РАЗУМ!

    И впрочем, нали не мислиш,че това съм го измислил аз. Зад гърба ми благо се подава св. Анселм от Кентърбъри, а той, вярвай ми, е бил твърде умен, много по-умен от теб или от мен взети десетхиляди пъти заедно
  • Забива според теб, не според мен, но явно не съм се изразила правилно :D
    Системата ти работи перфектно, като изключим началото с приемането на Бог. Бог е такъв, само защото е описан така. Мога да ти кажа същото за свръхинтелигентната извънземна раса, експериментираща с хората. Просто цялата ти теория се гради на това да се приеме, че в ума ни Бог е повече от всичко. Идеята е пренася ли се това "повече" от действителността в ума, защото кецовете са повече от Бог не само в действителността, тъй като там него го няма, но и в ума - отново защото него го няма.
    Тоест, ние имаме един Бог, който го няма. Мислено, той съществува. Мислено, кецовете ми също съществуват. Кое е по-голямо? Аз знам, че той не съществува. Тоест, дори и в ума ми - кецовете са повече от него. Значи, имам кецовете ми, които са два пъти по-големи от Бог - един път в действителността, защото него го няма, и втория - в съзнанието ми, защото за мен те са повече от един измислен герой. И имам Бог, който и двата пъти е по-малко от кецовете ми. С какво това води до съществуването на Бог?
    Всичко е до приемането. Много неща могат да бъдат казани, че са "свръх". Да, Бог може би обединява всички тях, но да твърдиш, че само защото има нещо, което се предполага, че е повече от останалите неща, но дори не се знае дали съществува, то съществува.. Да, моля те, дай си телефона
  • Моята идея, колкото и да е различна от твоята, не може да се различава принципно - ти трябва да знаеш, че БОГ е нещо, от което по-голямо не може да бъде мислено. Ти може да не вярваш в БОГ, никой не те кара, може да си най-големия неверник, но оперирайки логически с понятието БОГ ти си наясно, че няма понятие, което да е по-голямо от БОГ...Нали?

    Напротив, системата не забива. Всички, дори и невярващите в Бог под БОГ именно разбират едно и също - нещо свръхголямо, свръхдобро, свръхлошо, свръхгадно, свръхтъпо, но нещо "свръх". Именно защото е Бог, затова е "свръх". Не те карам да приемеш, просто казвам какво е най-точното и същевременно най-неангажиращото определение за Бог - нещо, от което по-голямо не може да бъде мислено. Ами да, така е...има Бог, защото АКО бог е това от което не може да се измисли по-голямо и е САМО В УМА, то ще рече, че и НАЙ-МАЛКОТО НЕЩО, което е в ума и в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА е по-голямо от БОГ. ПОкажи ми къде забива?
  • Какво, по дяволите? Презерватив в тоалетната :D

    Виж сега, всичко това отново идва от твоята идея за Бог, която, повтарям - е различна от моята. Много заплетено мислене имаш между другото :D Общо взето, ти ми казваш - приеми Бог (дори и само като понятие) за нещо, от което не може да се измилсли по-голямо. И тогава, защото то е по-голямо от всичко, което мога да си представя, а пък дамската ми превръзка е по-голяма от него, тъй като съществува и в кошчето за боклук, освен в съзнанието ми - системата забива и, я.. има Бог! Wow, моля те, дай си телефона
  • Няма нищо преди Бог, защото Бог е извън времето, а във вечността. Във вечността, в която няма начало и няма край, няма "преди" и "след", те просто остъстват и не могат да бъдат мислени логически. Докато къде го пише това за големия взрив? Никъде. Какво е имало преди него? Ти ще кажеш, че нищо, защото е нямало пространство-време, но добре, нали нищо от нищо не може да се роди? Как е станал големия взрив? От нищото?

    И не, аз НЕ ВЯРВАМ ОЧЕИЗБОЖДАЩО В БОГ, напротив - аз съм АГНОСТИК (ако знаещ какво е това) и вярвам на Кант, койта казва, че ЧИСТИЯ РАЗУМ НЕ МОЖЕ ДА ПОЗНАЕ БОГА.

    Но виж: Хайде да направим един експеримент (след който ще си така впечатлена, че ще трябва да си напиша телефона на салфетка и да ти го бутна)
    Така, първо...какво си мисли човек, дори и атеистът, дори и агностика, дори и ескимоса, когато чуе думата "Бог". Мисли си, че бог е нещото, от което не може да бъде помислено по-голямо, нали? В смисъл, казват ти Бог и е малко тъпо ако си помислиш, че Капитан Америка, Батман и асоциацията за борба с ALS са по-големи нали? Та,дори и невярващия в Бог, приема, че самото понятие (само понятието) Бог е такова, че за това, което то означава не може да бъде помислено по-голямо. НАли така? Та, сега помисли си БОГ именно като "нещо, от което по-голямо не може да бъде мислено". Помислили си го? И аз си го помислих. ПРосто сложих в ума си тази думичка и си мисля, да, БОГ НЕ СЪЩЕСТВУВА, но все пак БОГ е нещо, от което аз не мога да помисля по-голямо...И сега...Огледай се. На бюрото си имаш химикалка, празно кенче от изпита кока кола и наядена кифла. Тези неща съществуват, ти вземаш кенчето и мислейки си за Бог опитваш да отпиеш, но с ужас разбираш, че колата е свършила. Оставаш кенчето, вземаш кифлата и продължавайки да имаш в главата си БОГ, ти отхапваш, след което отегчена я захвърляш и вземаш химикалката, с която си драскаш сърчица с "ВНЛ" в тях. Обаче!!! Я виж какво се получава? Ти мислиш за Бог, идеята БОГ е в ума ти - Бог е това, от което не може да се помисли по-голямо. НО! От това, което е в ума и това, което е в УМА и в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА кое е по-голямото? Кое е по-голямото от това да си представиш, че ти дават 100000 лева и НАИСТИНА да ти дадат 1 лев? Аз мисля, че единият реален лев е по-голям. НАЛИ? ОБаче, в такъв случай, кенчето, кифлата и химикалката, които са пред теб, и за които ти последователно, мислейки си за Бог, си помисли и за тях (първо, че колата е свършила в кенчето, сетне, че кифлата е гадна и суха, и накрая, че ти трябва гадже, на което да кажеш ВНЛ), та тези три неща СА ПО-ГОЛЕМИ ОТ БОГА, защото съществуват, защото са пред теб? И що??? Уж Бог беше това, от което по-голямо не можеше да бъде мислено, а ето, излиза, че едно кенче, една химикалка и една стара кифла са по-големи от БОГ, просто защото ОСВЕН В УМА ТИ, те са И В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА. И пак абсурд. Бог е това, от което по-голямо не може да бъде мислено! Значи, ако бог съществува САМО и ЕДИНСТВЕНО в ума ти, то всичко, което е в УМА ТИ и в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА е НЕИЗМЕРИМО, БЕЗКРАЙНО ПО-ГОЛЯМО от БОг. Така по-големи от БОг стават старите ти кецове, използвания презерватив, който си скрила от вашите, изхвърляйки го в тоалетната и пускайки водата, дамската ти превръзка и прочие и прочие - всички тези неща, по силата на това, че са ХЕМ в УМА ТИ, хем в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА са по-големи от БОг, който е само в УМА ТИ. И какво излиза? ЧЕ бог няма начин да не съществува?

    ДА си давам ли телефона? Хахахахахахахха
  • Интересното, което явно ти не разбираш, е че наистина гледаме на света РАЗЛИЧНО.

    Хахахха, ами хубаво...явно не те притеснява нищо тогава, нито това, че лягайки си тази вечер, утре можеш да не се събудиш, нито това, че утре вечер за една секунда, не дай боже, можеш да останеш съвсем сама, лишена завинаги от всички свои близки, нито от това, че във всеки един момент, колкото и да си благородна и добра и вярваща дори, може да ти се стовари неописуема и непреживяема болка, нито от това, че ще живееш, ще работиш, ще създаваш, но ще дойде един момент, когато ти ще напуснеш този свят и всичко, абсолютно, абсолютно всичко ще изгуби смисъла си за теб, щом теб именно вече НЯМА да те има, при това няма да те има ЦЯЛА ВЕЧНОСТ...Щом тези неща не те притесняват, значи наистина е приказка...

    Естествено, че ме притесняват. Но не търся спасение в Бог. Опитвам се да живея колкото е възможно по-пълноценно, защото много добре знам, че втори шанс НЯМА да имам. Да, може да ме бутне кола утре. Жалко, наистина. Ще се получи доста гадна ситуация за мен, но това няма да е причината, заради която ще повярвам в Бог.

    Напротив, темата е съществена и трудна.

    Напротив, не е. Трудна е за теб, защото трябва да защитаваш нещо, в което очеизбождащо вярваш. Но за мен е сякаш да споря съществува ли третия брат от "Тримата братя и златната ябълка"

    Пропускаш един важен факт - че има едно нещо, което се нарича херменевтика на стария завет и което ти обяснява как зад всяка фраза се съдържа отделен смисъл. ЗАщо мериш в дни, след като времето е създадено от Бога? Ти мериш с времето, което Бог е НАПРАВИЛ? Хахахах, обаче Бог е извън времето, защото е във ВЕЧНОСТТА...

    Добре, поне си показал нагледно какво точно имам в предвид.

    Това не е никаква философия. Как можеш изобщо да ръсиш подобни думи? Хахахаххаах...В Това какво е била религията и това какво е Бог има голяма разлика, да ти кажа. Но е малко необмислено: първо Бог го има, за да ни даде правдата и доброто, а сетне вече нямаме нужда от него? Хахахаххахаха...

    Човек е направил Бог такъв, от какъвто се е нуждаел. Бог, пред който всички сме равни. Бог, който обича хората и зачита човешкия живот. Нещото, от което хората наистина са се нуждаели. Освен това Бог е предлагал и СТРАХ. Любов, но и страх. Страх, който да подсигури спазването на заповедите му. Приемайки Бог, като нещо, създадено от хората, тогава защо ни е все още? Все едно да използваш свещи вместо електричество. Няма логика

    Не те обиждам (Боже, това обиди ли са?) защото мислиш различно от мен, а защото (но това, пак повтарям е просто критика, не обиди!)не мислиш...именно защото не мислиш, защото в есето няма идея, а само трохи...

    Хм.. Критиката ти я приемам и, честно казано, нямам нищо против нея. Повярвай ми, не си първият, който да ми ги казва тези неща. Очудващо е защо още не си написал, че Бог се усеща със сърцето, а не с разума. Но когато се заговори за умствен капацитет ставам малко чувствителна - предполагам, защото го нямам и не обичам да ми се казва така дирекно

    И какво като си си сложила Стивън Хокинг на аватара? Нека първо уважаемият лукасов професор да ми каже какво е имало преди големия взрив и тогава ще говорим...

    Виж, това вече е интересно Спокойно може и да се каже - кажи ми какво е имало преди Бог и ще си говорим.
    Отговорът най-вероятно ще бъде - Бог е вечността, Бог е времето, Бог е всичко.
    Той поне най-вероятно ще ти каже честно - не знам, но се опитвам да разбера.
    Това "опитване", което го няма в Бог е най-... глупавото? нещо в него. Отговорът е ясен - 42. Въпросът е важен, а въпроси при Бог няма. Това е и големият проблем.



  • Напротив, темата е съществена и трудна. И какво като си си сложила Стивън Хокинг на аватара? Нека първо уважаемият лукасов професор да ми каже какво е имало преди големия взрив и тогава ще говорим...

    Ти казваш на човек, че няма как да се направи светът за шест дни, а той ти казва - никой не знае колко дълги са били дните

    Пропускаш един важен факт - че има едно нещо, което се нарича херменевтика на стария завет и което ти обяснява как зад всяка фраза се съдържа отделен смисъл. ЗАщо мериш в дни, след като времето е създадено от Бога? Ти мериш с времето, което Бог е НАПРАВИЛ? Хахахах, обаче Бог е извън времето, защото е във ВЕЧНОСТТА...

    За доброто и лошото - да, религията и Бог наистина са били необходими, за да се изгради някакъв морал у хората. Морал, който се гради вече 2000 години. Според мен вече нямаме нужда от Бог, за да знаем кое е редно и кое не, а ако имаме - много лошо тогава. Необходимото зло в миналото, защото поставен в неподходящите ръце, Бог, по-скоро религията, си е бил чисто зло, но днес - защо ни е?

    Това не е никаква философия. Как можеш изобщо да ръсиш подобни думи? Хахахаххаах...В Това какво е била религията и това какво е Бог има голяма разлика, да ти кажа. Но е малко необмислено: първо Бог го има, за да ни даде правдата и доброто, а сетне вече нямаме нужда от него? Хахахаххахаха...

    Няма как хората да се замислят по простата причина, че есето ти е обикновено, необмислено, нелогично и нестройно. Чети Сартр и тогава говори, чети "Бунта" на Иван Карамазов и тогава говори, чети не-знам-още-кой-си, но за бога! чети...има писано в тонове, просто със сядане не става, няма кой да се "замисли" над тези редове, защото в тях няма теза, няма аргументи, няма нищо...Ти просто кълвеш оттук, оттам...

    за мен всичко звучи като приказка, за това не ми е проблем да мисля спокойно върху нея.

    Хахахха, ами хубаво...явно не те притеснява нищо тогава, нито това, че лягайки си тази вечер, утре можеш да не се събудиш, нито това, че утре вечер за една секунда, не дай боже, можеш да останеш съвсем сама, лишена завинаги от всички свои близки, нито от това, че във всеки един момент, колкото и да си благородна и добра и вярваща дори, може да ти се стовари неописуема и непреживяема болка, нито от това, че ще живееш, ще работиш, ще създаваш, но ще дойде един момент, когато ти ще напуснеш този свят и всичко, абсолютно, абсолютно всичко ще изгуби смисъла си за теб, щом теб именно вече НЯМА да те има, при това няма да те има ЦЯЛА ВЕЧНОСТ...Щом тези неща не те притесняват, значи наистина е приказка...

    Не те обиждам (Боже, това обиди ли са?) защото мислиш различно от мен, а защото (но това, пак повтарям е просто критика, не обиди!)не мислиш...именно защото не мислиш, защото в есето няма идея, а само трохи...
  • Хехе, добре
    За доказателствата отдавна съм решила да не ги пиша и казвам, защото така или иначе ще се опровергаят със сигурност. Ти казваш на човек, че няма как да се направи светът за шест дни, а той ти казва - никой не знае колко дълги са били дните Тъй или иначе, Бог (според мен) не е нещо, за което трябва да се спори, използвайки се наука - за това не съм го и правила. А ако ще си говорим за велики учени, спокойно може както Айнщайн, така и да споменем Стивън Хокинг, например, който пък е атеист
    За доброто и лошото - да, религията и Бог наистина са били необходими, за да се изгради някакъв морал у хората. Морал, който се гради вече 2000 години. Според мен вече нямаме нужда от Бог, за да знаем кое е редно и кое не, а ако имаме - много лошо тогава. Необходимото зло в миналото, защото поставен в неподходящите ръце, Бог, по-скоро религията, си е бил чисто зло, но днес - защо ни е?

    А и не мога да ти обясня от колко различни страни гледаме света в момента - била съм и от едната, и от другата. За мен всичко звучи като приказка, за това не ми е проблем да мисля спокойно върху нея. Тази тема далеч не е толкова сериозна - в крайна сметка, докато вярващите не пречат на останалите, всичко си е наред. Естествено, предполагам, че за много хора нещата не стоят така.
    Идеята на есето беше да замисли хората. С теб явно не съм успяла, е, чудо голямо. Ти пък си имаш Бог Успя с други и това беше целта. Публикувано е тук със същата цел.
    За умен капацитет няма защо да си говорим - винаги съм знаела, че моят е доста ограничен, напълно съм съгласна :D Но въпреки това е малко грубо така да се заявява, при положение, че дори не ме познаваш
    Аз поне, колкото и ограничена, невежа и.. а, да, елемнтарна да съм - не обиждам непознати хора само защото мислят различно от мен.. пък дори и да не са успехи да докажат гледната си точка, както Паскал, например :D
  • Хаххахах, поредно есе върху "лесната" тема за Бог, пълно от край до край с недомислености и логически грешки. Вие изобщо как сядате да пишете по такива теми? Не знам, не че нещо се превъзнасям, но на мен лично ми е ужасно трудно да седна и да пиша за Бог, обикновено го правя след дъъълго четене, мислене и слушане на Бах. За вас обаче явно е много лесно. Връщаш се от училище, пускаш компа, вдигаш си краката на бюрото, пускаш скайпа и паралелно с чата ти вървят и мислите на уорд...За пет минутки си готов и аха! решаваш, че е готово за публикуване...Праскаш го в един сайт и воала...написал си есе за БОГ!!!

    „Има ли Бог?” Да се отговори на този въпрос далеч не е толкова трудно – не. И това твърдение се подкрепя не от едно или две научни доказателства.

    ХМММ..Наистина ли? А ти случайно да си чувала какво е казвал Айнщайн за Бога? Случайно да знаеш, че съвременната квантова физика е все едно св. Тома Аквински, само че с формулен език? Да знаеш, че повечето от големите физици на 20 в. са били много религиозни хора, отдадени на идеята за Бога. Да си чувала, че Кант, който ТОТАЛНО И БЕЗАПЕЛАЦИОННО разбива и 3-те изконни доказателства за Божието съществуване, в крайна сметка казва: "Длъжен съм да кажа и това, че има Бог и това, че моето “аз” е безсмъртно. Това значи, че вярата ми в Бога, в другия свят са така свързани с моята природа, че тази вяра не може да бъде отделена от мен."

    Е, да чуя, кои са научните доказателства, които отричат Бога? Много е лесно да се пръска голословие така. Хайде, давай...искам да чуя? Поименно...поименно? Кои са тези доказателства????

    Християнството е най-разпространената религия в света. Според нея Бог създал света за шест дни. Бог е невероятен и безгрешен, но явно доста е сбъркал, правейки хората, които скоро предали доверието му, изяждайки... ябълка (да, далеч не толкова вълнуващо ). Но Бог е човеколюбец – въпреки, че всички наследници на онези първи хора, още с раждането си са грешници, той ще им прости – ако цял живот вярват в Него и спазват заповедите му. Например, ако убиеш, но се покаеш – Той ще ти прости. Ако обаче най-големите ти „грехове” са едно-две напивания и невярата в Него – изтеглил си късата пръчица, очакват те ужасни мъки до края на света. Странен Бог, нали?

    И КАКВО Е ТОВА? Хахахахаххаа...Колко елементарно мислене само...Пълна простотия, тотална липса на мисъл, заменена със детско сквернословие. Нищо повече. Глупост до глупост, при това - лишени от идея, от някаква логика. ЗАщити ги? НЕ можеш, защото не знаеш как, защото не ти достига капацитет, освен да ни блъснеш в очите подобни евтини изтлели синтаксеми...

    Продължаваме нататък:

    Без бог е различно. Живееш сам за себе си, следвайки твои собствени правила. Учиш се да вярваш в доброто у хората и най-вече – в себе си. Твоите успехи са плод на твоите усилия, и никой никога не ти е помогнал да ги постигнеш. Само ти. Никой няма да те спаси и да ти даде надежда, освен теб. Учиш се да откриваш света и да питаш, защото Бог ти дава отговори, а не въпроси. Печелиш най-важното – свободата.

    Учиш се да вярваш в доброто ли? Ами, че като няма Бог отде знаеш що е добро? ИЛИ ти е излязло от краниума фактчето, че доброто е заради Бога именно и спрямо него то е добро, че няма правда извън Бога и бога правда свръх всяка правда. Доброто е от Бога...

    Никой няма да те спаси и да ти даде надежда, освен теб.

    Така ли? И как ще стане това, след като ти миличка, ти, уважаема, бидейки твар от плът и кръв, ще преживееш на тази земя 60-70-80-90-100 години, хайде, 102! но после НЯМА ДА ТЕ ИМА ЦЯЛА ВЕЧНОСТ!!!! НЕИЗБРОДНА ВЕЧНОСТ! ВЕЧНОСТ БЕЗ НАЧАЛНА И БЕЗКРАЙНА! Как ще се спасиш, след като ти са отредени някакви 102 годинки БИТИЕ и ЦЯЛА ВЕЧНОСТ небитие?! Хахахахахах...Що за глупости...Откъде ще дойде спасението за човека, след като той е крайна твар, умираща, владяна от пороци и недостатъци, самото несъвършенство...

    В крайна сметка, всичко се свежда до един въпрос – можеш ли. Можеш ли сам да различаваш доброто от лошото? Можеш ли да погледнеш дървото и да видиш в него чудото „дърво”, а не чудото „Бог”, и да го харесваш за това?
    Какво можеш??? Нищо не можеш...АЗ пак питам, как именно ще различиш добро и зло без Бог?! КОе ще ти служи за критерий, ако не самата ПРАВДА??? Я чуй какво ти казва чичко ти Достоевски: "Ако няма Бог, то значи всичко е ПОЗВОЛЕНО..." Хммм, май си струва да помислиш върху това, а? И, съжалявам, но не можеш да видиш в едно дърво "чудо", ако не вярваш в Бог. Ти би могъл да видиш ФАКТА ДЪРВО,станалото, явилото се по някакъв начин дърво, но не и ЧУДОТО ДЪРВО.Не и дървото, на което е ДАДЕНО ДА БЪДЕ, не и дървото, на което е ПОДАРЕН ЖИВОТ, не и дървото-ЧУДО. Между факт и чудо има разлика, нали??? Или се чудиш защо половината от европейските философи са питали "Как е възможно нещо да съществува?" Ами да...Съществуването е ЧУДО, не факт...Съществуването е животворяща любов, не обективация...

    В крайна сметка от есето ти струи неизправност в мислите. Абсолютно невежество и логическа некомпетенция. И виж, аз пак подчертавам, ако някой ме упрекне случайно във фанатизъм - аз самият съм почти НЕРЕЛИГИОЗЕН и това го говоря просто като опитващ се да разсъждава логично човек на базата на това, което е прочел...И да, пак казвам, бих пляскал на всеки, който извади аргументи като тези на Св.Анселм, Св. Тома от Аквино, Декарт, Паскал и още ред други велики философи, които да доказват НЕсъществуването на Бога...Хмм, но май има още да почакам...
Предложения
: ??:??