4.11.2007 г., 23:07 ч.

Боли... 

  Есета » Любовни
1935 0 2
1 мин за четене
 

Боли... Боли ... Боли...

Сълзи... Сълзи... Сълзи...

Липсваш ми... Липсваш ми ... Липсваш ми...

 

Само болка и сълзи от липсата ти...

Само болка и  сълзи от спомените с теб...

Само болка и сълзи от невъзможността да те обичам истински...

 

Днес знам, че всяка обич е единствена, но моята към теб е последна ми. В душата ми няма място вече за друг. Душата ми плаче за Теб и ти се врича на безрезервна Обич.

 

Днес знам, че няма да ми позволиш да ти покажа, какво е да те обичам истински и завинаги. Но аз ще те чакам, защото никога няма да бъда готова да те загубя.

 

Днес знам, какво е да те има и какво е да те няма във деня ми. Затова ти казвам пак - Да съм те обичала за последно е равносилно да умра първа! 

 

Днес само се моля да издържи душата ми без да вижда очите ти.

Днес само се моля да не затвориш напълно малката вратичка помежду ни, да не забравяш, че някъде там аз съществувам и копнея да ти покажа моето значение на думите истинска Обич.

Днес само се моля да изпълниш единственото си обещание към мен, за да спре да боли, за да няма влага в очите ми, за да стопим липсата ти...

 

Обичам Те много! Чакам Те винаги!

Само дано в чакане не се загубим...

 

© Виолет Гаджева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??