Рая (Рая Любенова)
15 13
29.11.2006 г., 1:30 ч.

Боли да си сам 

  Есета
1919 0 4
Боли да си сам! Самотата те изгаря, а след това разпръсква праха, останал от теб,
така, че всяка малка частица да бъде самотна. И ти виеш от страх...
Страхът на самотния славей, свил в сърцето си песен горчива за последното
утро. Страхът на единствена роза, родена от жадния дъжд в пустиня от сребърен
пясък, уморена да се бори сама. Страхът на вълнистия вятър, изгубил
надежда да спре да се скита бездушен по пустото черно небе. Страхът на
студения камък,останал самотен на бряг,закърнял без вода. Страхът на
последната капка кръв,изтекла от твоето изоставено и сухо сърце,прегоряло от
липса на обич. И проплакваш... Плачеш без сълзи,със сухи очи. А тъканта ти се
къса в гърч на изгорена земя... Ела!

© Рая Любенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!Взе,че стана...
  • Значи, Слънце - навсякъде, където искаш да дадеш нов ред - слагаш по едно БР в триъгълни скоби , но на латиница - и ще стане както трябва!
  • Съжалявам,че така се е получило.Незнам защо е излязло на един ред.Как да го поправя?
  • Рая, озорила си се нещо, това си е чисто разхищение на време и пространство...
Предложения
: ??:??