Боли да си сам
Боли да си сам! Самотата те изгаря, а след това разпръсква праха, останал от теб,
така, че всяка малка частица да бъде самотна. И ти виеш от страх...
Страхът на самотния славей, свил в сърцето си песен горчива за последното
утро. Страхът на единствена роза, родена от жадния дъжд в пустиня от сребърен
пясък, уморена да се бори сама. Страхът на вълнистия вятър, изгубил
надежда да спре да се скита бездушен по пустото черно небе. Страхът на
студения камък,останал самотен на бряг,закърнял без вода. Страхът на
последната капка кръв,изтекла от твоето изоставено и сухо сърце,прегоряло от
липса на обич. И проплакваш... Плачеш без сълзи,със сухи очи. А тъканта ти се
къса в гърч на изгорена земя... Ела!
така, че всяка малка частица да бъде самотна. И ти виеш от страх...
Страхът на самотния славей, свил в сърцето си песен горчива за последното
утро. Страхът на единствена роза, родена от жадния дъжд в пустиня от сребърен
пясък, уморена да се бори сама. Страхът на вълнистия вятър, изгубил
надежда да спре да се скита бездушен по пустото черно небе. Страхът на
студения камък,останал самотен на бряг,закърнял без вода. Страхът на
последната капка кръв,изтекла от твоето изоставено и сухо сърце,прегоряло от
липса на обич. И проплакваш... Плачеш без сълзи,със сухи очи. А тъканта ти се
къса в гърч на изгорена земя... Ела!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Рая Любенова Todos los derechos reservados
