Болка
Казват, че болката е еднаква! Не е! Някои хора ги боли, когато се порежат и потече кръв от раната - мен - не! Тази болка е нищо в сравнение с болката, която изпитвам, като знам, че съм толкова близо до теб, но не мога да съм с теб! Тази болка разби сърцето ми като стъкло - на хиляди парченца - никой няма да може да ги събере! Умирам всеки път, когато те видя - болката ме изгаря - опитвам да съм силна, да се усмихна и да не ми пука, но не мога! Това безличие е ужасно! Целият този свят е толкова безличен, безинтересен - ужасно едноцветен! Всичко е сиво! Цялата тази сивота, болка и отчаяние са ужасни! Но мен спря да мe боли - тъгата уби болката и остави на мястото на раните само огромна празнота! Всъщност болката никога не спира-спира да ти пука че те боли! Всичкo е толкова безчувствено, безинтересно, сиво, банално - ужасно! Тази безчувственост е ужасна! Сивота...! Виждам през очите си, но сякаш не съм там, а гледам стар черно-бял филм - виждам хора бързащи и незаинтересовани от нищо, виждам изпоцапани деца седящи до контейнерите, но сякаш само аз ги виждам, сивота, безчувственост, самота, болка и отчаяние! Отчаяние, че никога това няма да се промени! Но знам, че не всички виждат така живота - искам да видя през твоите красиви кафяви очи света, цветовете, красотата, щастието, усмивките, надеждата, вярата в по-доброто! Но това никога няма да се случи - ти си единственият човек, който може да събере парчетата от разбитото ми сърце и да върне душата ми - да върне цветовете, щастието, да върне света обратно. Но ти няма да го направиш - така, че нека болката гори в мен, нека тъгата ме направи безлична, сива, прозрачна. Да мога да седна в някой ъгъл, да изплача сълзите си, докато не останат сълзи, а само кръв. Затова искам да съм прозрачна - не искам другите да ме забелязват и със престорено съчувствие да ме питат какво е станало! Знам, че на никой не му пука за мен - знам, че съм сама, но така е най добре - не искам да наранявам приятелите си! Искам да се загубя в собствената си тъга! За мен няма място в твоето сърце! Искам да те забравя - не мога - не мога да извадя красивите ти кафяви очи от сърцето си! За мен няма място в твоето сърце и в твоя свят - аз нямам собствен свят - той рухна пред очите ми, когато се запознахме - сега живея сред руините и парчета от сърцето ми - сама, сива, безлична и прозрачна! Аз съм призрак! Призрак, който живее в самотата и тъгата - призракът на сивотата! А сега е време да се спра и да умра!
© Линту Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
страхотно е
-
познато... мнооого познато... все едно си го написала за мен...
-
Е-е-е-е,и таз хубава!ГОРЕ ГЛАВАТА.ЩЕ СЕ СПРАВИШ!Всеки има такъв период. Минава,вярвай ми.После ще ти е смешно.
-
Все едно е за мен
6 от мен.Късмет!Живота продължава... -
laddydot е напълно права ... твърде песимистично е , особено за някой на 12 (поне така пише в профила!)...ти ако на толкова години искаш да мреш, след като нищо не си видяла от живота... просто е тъпо да имаш такъв начин на мислене..
-
колко НЕпознато и дано никога не позная вашия свят! и вие - моя, защото е готин!
-
Все едно е писано за мене.. Страхотно есе, просто нямам думи, продължавай да пишеш. И горе главата
-
Наистина е така-когато болката е най-силна,тогава човек се вдъхновява от нея,пише най-хубавите си и истински творби....Но от друга страна ти пожелавам да забравиш за болката,тъгата и сивотата на света.Той ще бъде все така мрачен,докато сама не откриеш цветовете в него. Иначе и на мен ми е познато...само очите май не са кафяви! Поздрави,прекрасно е! Давам ти една голяма шестица.Усмихвай се..
-
Колко познато.Иначе е добро
-
Яни не губи надежда. Казват че всяко нещо си има точно определено време,за да се случи. Просто сега не е правилния момент. Имай доверие на съдбата. Тя си знае работата.Поздрави
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
