5.05.2007 г., 23:26 ч.
Болка
Този свят. Родени сме в болка, живем в болка и ще умрем в болка.
Единствената утеха оставаше любимото същество, то ще те разбере, то
ще ти помогне ще те подкрепи в труден момент. Обаче тук идва реалността.
Всеки в този свят е егоист. Колкото и да се опитваш да му обясниш
и да му докажеш, че го обичаш, той си знае неговото. Аз съм супер
влюбен в една жена, давам си душата на дявола заради нея, готов съм
на всичко заради нея. Тя не иска да го проумее това. Обичам я, обичам я,
обичам я. Иска ми се да го разбере и да бъде до мен, както аз съм до нея.
Уви, това не става, мрачен е животът, няма спасение за нас. Спасението
угасва, смисълът се губи, за какво се борим цял живот, за да ни боли ли?
Този въпрос ме мъчи в този момент. Искам само да съм с нея и да разбере,
че тя е човека, обичам я. Заслужава ли си да живеш без цел, без същество,
за което да се бориш?
Единствената утеха оставаше любимото същество, то ще те разбере, то
ще ти помогне ще те подкрепи в труден момент. Обаче тук идва реалността.
Всеки в този свят е егоист. Колкото и да се опитваш да му обясниш
и да му докажеш, че го обичаш, той си знае неговото. Аз съм супер
влюбен в една жена, давам си душата на дявола заради нея, готов съм
на всичко заради нея. Тя не иска да го проумее това. Обичам я, обичам я,
обичам я. Иска ми се да го разбере и да бъде до мен, както аз съм до нея.
Уви, това не става, мрачен е животът, няма спасение за нас. Спасението
угасва, смисълът се губи, за какво се борим цял живот, за да ни боли ли?
Този въпрос ме мъчи в този момент. Искам само да съм с нея и да разбере,
че тя е човека, обичам я. Заслужава ли си да живеш без цел, без същество,
за което да се бориш?
© Владислав Колев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Не се ангажирам да поставям оценка, но ако трябва да направя СВОЯ коментар (без да претендирам за компетентност!), ще кажа, че това не е есе. Изповед - да, но лично мен не успя да ме "докосне".
Не се сърди, Влади! Уважавам чувствата ти. Коментарът ми е за есето.
И още нещо - Замисли се: Кой ражда болката? Не я ли раждаме самите ние?
"Всеки в този свят е егоист. Колкото и да се опитваш да му обясниш и да му докажеш, че го обичаш, той си знае неговото." - когато обичта не е споделена боли. Но нима искаш жената, която обичаш, да е с теб само защото ТИ я обичаш? Приеми и уважи нейния избор. Някак не звучи добре... жената да е цел... А като постигнеш целта?... Помисли, разрови се отново в душата си и облечи емоцията си с думи.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Магнолия много дрънка