Болка
Преди смятах това за дума, с която хората описваха временното си състояние, докато не я почуствах. Не смятах, че психически може да боли в пъти повече от физически. Изпитах най-ужасната болка, тази която е силна, не спира да те боли и най-лошото, нямаш представа кога ще свърши и не можеш да направиш нищо. Очакваш да видиш светлина в тунела, но единственото, което виждаш е мрак и става все по-мрачно. Мислиш си, че можеш да изтърпиш, че това е временно, но болката, ах, тази болка, по-силна е от мен и ме поваля. Опитах да не и обръщам внимание, но рано или късно тя ме застигна отново и ме повали. Казват че болката те правела по-силен и че животът те поставя на тест, що за тест е това, едва да преживяваш деня, събуждайки се с мисълта да оцелееш и да се прибереш в дома, за да легнеш и болката да те погълне отново. Дали наистина всяко зло е за добро, защото преди бях на това мнение, но сега не виждам да е вярно. Впрочем вече и не съм оптимист, а песимист, а може би и реалист, не знам. Болката ме промени и не знам дали някой ще може да ме спаси от нея. Защо боли толкова, защо?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милчо Всички права запазени
