"Будителят"

Две бебешки играчки - Коженото Конче и Плюшеното Зайче разговарят за болката и екстаза от пътуването през живота. И за това как се става истински човек.

             "- Боли ли? - попита Зайчето.

             - Понякога - отвърна Кончето, защото винаги говореше честно. - Когато си истински, за теб няма значение дали те боли.

             - Изведнъж ли се случва, сякаш те раняват - питаше Зайчето, - или малко по малко?

             - Не се случва изведнъж - обясни Кончето, - а ставаш истински. Затова е нужно много време. Затова не се случва често на хора, които се чупят лесно, имат остри ръбове или трябва да се пазят много внимателно. Общо взето, когато станеш Истински, козината ти се е проскубала, очите ти са изпаднали, краката ти едва се държат на тялото. Но тези неща изобщо нямат значение, тъй като ти си Истински и не можеш да бъдеш грозен, освен за хората, които не разбират."

            Това е любимият ми откъс на Марджъри Уилямс, разказващ за заложбите, които всеки един от нас крие в себе си. Ще попитате - Какво общо има това с така поставената тема - "Будителят"? В живота си човек преминава през всичко, желано или не. Като всеки един от нас играе някаква роля. Но дали ще бъде ролята на Истински човек, без маска или ще бъде в ролята на лесноранимите и труднодостъпните хора, които героите в началото назовават като "хора, които се чупят лесно, имат остри ръбове или трябва да се пазят много внимателно", това всеки избира сам за себе си.

            Тук идва мястото да се запитаме какво всъщност е будителят? Всеки човек, който дава от себе си в полза на другите, който се раздава, който живее пълноценно и независимо от трудностите, които поднася животът - продължава напред. Това е будителят. Будителите са хора, които никога не биват забравяни. Такива можете да бъдете и вие, читателите на това есе, но само ако не се поддадете на ударите на живота. Нека вземем пример от Коженото Конче, което с течение на годините е било мачкано от любвеобилните ръчички на някое дете и в крайна сметка е разбрало какво е да си Истински, Истински Обичан.

            Нима Паисий Хилендарски, Климент Охридски и всички български и чужди просветители са имали лесен живот? Разбира се, че не. Но те не са се предали, а са продължили и затова днес ги назоваваме - БУДИТЕЛИ.

            Затова нека живеем истински и да бъдем истински хора, пък това дали накрая ще бъдем с "проскубана козина", "изпадали очи" или "едва крепящи се за тялото крака" е без значение, защото, ако сме истински в душите си, ще бъдем Будители наяве.