20.10.2018 г., 22:59 ч.  

Будителят си ти 

  Есета » Ученически
2150 4 3
3 мин за четене

Будителят може да бъде всеки един от нас. Хората са различни. Притежаваме единство на уникални черти, които никой друг няма. Спазваме и вярваме в различни сакрални традиции и правила. Човекът е най-висшето творение на природата. Владетелят на стихиите, образът на доброто и злото. Трябва да си зададем въпросите: “Кои сме ние?”, “Защо сме тук?” и “Какъв ще бъде приносът ни за света?”

Какво е добро и какво е зло? Това са две противоположни понятия, които описват действията на човека. В нас има по малко и от двете. Сърцето ни е изтъкано от нишките на добротата и злината, а в душата ни има и светлина, и мрак.

Един живот живеем. Той ни е подарен. От нас самите зависи как ще го изживеем, по кой път ще вървим, кои хора ще ни придружават и каква е истинската ни цел. Хората имат различни мечти в живота си. Едни се борят за слава, други целят да натрупат маса пари, трети искат нещо простичко - щастие. Но какво да кажем за хората от миналото. Миналото е било осеяно с войни. Били са трудни времена. Войната е най-ужасното нещо, което може да се случи. В далечината се чува пукота на оръдията, небето е мрачно, няма го засмяното слънце. Във въздуха се носи дим и миризма на свинец, а клета майка се опитва да спре сълзите на уплашените си рожби. Млад юнак се бори за семейството, родината и живота си. Дъжд от сълзи, незарастващи рани и смъртта крачеща с черната си пелерина... Да, такива са били времената, изпълнени с много ужас и смърт... Като буря те връхлита и отнема най-ценното на един човек - семейството и свободата…Войната е борба за надмощие и слава. Едно безумие, на никому ненужна. След себе си оставя единствено разруха, мъка и смърт. Тук няма победители и губещи. Срещу какво воюваш, човеко? Какво искаш да докажеш с това безумие и откровенна глупост. Нима майката природа ще ти поднесе втори шанс за живот, че ти тъй упорито искаш да се самоунищожиш?! В нашата дълга и тежка история светят образите на Христо Ботев, Паисий Хилендарски, Васил Левски, Георги Раковски и още много други. Тези мъже на честта са дали живота си, за да може ние да сме свободни и да не се страхуваме. Такива хора се наричат будители. Сърцати хора, които имат дълг, чест и достойнство. Те са истинския пример за подражание. Дейни, неподправени, неумолими… Велики хора, оставили ярък отпечатък в българската история. Но не само в миналото съществуват хора будители. Има ги и днес. Точно ти, който четеш тези редове, в теб се крие истински будител.Ти имаш потенциала да промениш нечии живот към по-добро. Човеко, не се страхувай да бъдеш себе си. Не се страхувай да изразиш своите мисли и чувства. Думите ти могат да бъдат чути. Ти можеш да бъдеш нечие вдъхновение или спасение. Просто трябва да се разкриеш пред света. Къде са днешните будители? Защо се криете? Казвате, че каквото ни е писано това ще стане. Не! Сами пишем историята си. От нас самите зависи какво ще бъде нашето утре. Защо е необходимо постоянно да негодуваш от всичко? О, господин бунтар, срещу какво се бунтуваш? Недоволстваш от всичко, а не се сещаш, че ти самият си виновен. Вместо да бъдеш бунтар, поискай да бъдеш будител и ще видиш как нещата ще се променят към по-добро. О, колко си глупав неразумни човеко. Поспри се за малко, затаи дъх и се огледай. Животът е прекрасен. Там някъде все още съществува добротата у хората. Направи първата крачка, протегни ръка и направи добро. Недей изпада в отчаяние. Винаги има надежда. Тя се крие в теб. Ти си надеждата за по-добро бъдеще. О, господин бунтар, не е ли по-добре да бъдем добри един към друг? Живеем под едно небе. Нека направим престоя си на земята една идея по-лек и по-приятен.

Будител значи да бъдеш човек. Да проявяваш уважение, разбиране, доброта и загриженост към ближния. Неща, които днес, за жалост, постепенно изчезват.

Всеки един от нас може да бъде истински съвременен будител на България, трябва само да повярваш в себе си. А след това да направиш стъпка напред в тази посока. Бъди промяната, която искаш да видиш в света. Изживей живота си достойно. Изживей го пълноценно, така че, когато застанеш на прага на смъртта да бъдеш горд от себе си. От това, че си оставил ярка следа и хората ще те помнят с добро. В миналото е имало дълг, чест и истинска любов. Ами сега?

© Виолина Гергова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за добрите думи и хубавите отзиви
  • Уважавам труда на автора. Задава вечни въпроси и дава вечни отговори.Имаме общи неща - "животът ни е подарен", но по въпроса за бунтарите няма да се разберем.
    Аз твърдо вярвам, че с перо или клавиатура не може да има пълна промяна. Иска се и малко кютек...И Стамболов е мислил така, ставаме поне двама значи
    Поздрави, хубаво пишеш!
  • Браво, Виолина! Страхотна творба! Преминах от философското, през войните, възрожденското и чак до Паисиевата история. Чисто изградена идея и хубав подбор на думи и изрази. Удоволствие беше да прочета. Поздрави!
Предложения
: ??:??