Петър1

Още

( 1984 )

 

ехо, още сняг,

 

още скали и остри върхове.

 

Зад нас е крачката невярна,

нагоре мами, но боли.

 

А въздухът е жива рана - 

очите ни са слепи, но - вървим.

 

Къде ли?

Никога не знаем.

Над нас са вечните орли.

 

- - - - - - -

 

През пролетта на  1984 година българска експедиция предприема изкачване на връх Еверест в Хималаите.

На 20 април Христо Проданов изкачва върха сам и без кислороден апарат. Той достига до Еверест по Западният гребен - "Жестокият път". Слиза по тъмно, по собствените си стъпки - нещо, което никой алпинист в света не е правил. Поради извилата се буря остава на открито, на височина 8700 метра. За последно се чува по радиостанцията с колегите си-алпинисти на 21 април вечерта. 

Христо Проданов остава завинаги на Еверест.

Впоследствие върха изкачват: Иван Вълчев, Методи Савов, Кирил Досков и Николай Петков.

Избрани произведения

  • Глътка

    Поезия   243  10  11  Глътка страст и капка красота:
    - Виждаш ли какво от мен остана?
    Скрих палежно всяка суета.
    Няма ме. И залезно пристанал,
    непрегърнал летни цветове, ...
  • Някой ден

    Поезия   378  10  Един ден
    камбаните на ада ще замлъкнат.
    Тогава ще продам на сметка розовите очила.
    Онази клетка,
    дето ме отглеждаха във нея ...
  • Обич

    Поезия » Любовна   245  Ти, обич, нежна, непогалена,
    заспиваш нощем тъй далеч от мен...
    И всеки ден,
    зората алена
    ни обещават нови чудеса, а аз ...
  • Един да научи

    Поезия   147  11  Един да научи
    и всички ще знаят:
    какво ще се случи,
    къде ще е раят,
    кога ще сполучат, ...
  • Светлината

    Поезия   142  Светлината ме възражда -
    полумъртъв и почти изчезнал.
    Този свят е полудял. И никой не видя
    вчера как роди се нещо свято.
    Всеки искаше да изпреварва другия, ...

Още произведения »

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.