Петър1

“Една докосната душа тъгува

Тя радва се на този световрат.

Тя пее и усеща този малък свят.

Светът е толкова огромен!

Душата ми - разпъната на кръст,

откъсната от тази рохка пръст

се извиси над сини небеса....

...над уморени дървеса,

над сключените клони,

крила и дават слънчеви зори.

Душата иска да лети -

нагоре, все и още по-нагоре...

И тя не пита, тя не моли,

тя горда е - човешката душа.

Понякога поспира, сълзи рони

а после - полетяла отлетя.“

 

Петър Димитров

 

 

 

 

Избрани произведения

  • Глътка

    Поезия   414  12  11  Глътка страст и капка красота:
    - Виждаш ли какво от мен остана?
    Скрих палежно всяка суета.
    Няма ме. И залезно пристанал,
    непрегърнал летни цветове, ...
  • Някой ден

    Поезия   532  11  14  Един ден
    камбаните на ада ще замлъкнат.
    Тогава ще продам на сметка розовите очила.
    Онази клетка,
    дето ме отглеждаха във нея ...
  • В нощ като тази

    Поезия   140  10  В нощ като тази,
    когато
    пиеш вино, сам,
    когато
    си обгърнат от мълчания, ...
  • Когато няма

    Поезия   355  Когато няма суета
    а мислите пътуват надалече
    тогава лятната тъга
    отстъпва ред на есента и вече
    приижда нощната река, ...
  • И този ден

    Поезия   191  И този ден,
    тук, на планетата
    бавно се сви,
    стопи, замръзна.
    Като голяма капка, ...

Още произведения  »

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.