Петър1

Стоях и гледах прилива:

вълните идваха към мен,

и целият живот бе тук -

красив и непонятен,

и аз разбирах,

че не мога да съм друг,

защото се родих човек,

на този бряг останах,

а приливът шумеше с тиха сила,

страст и постоянство,

превземаше брега от пясък

и надеждите измиваше,

умората се стапяше,

а аз стоях и гледах:

там бях, но ме нямаше.

 

Петър Димитров

 

Избрани произведения
80 резултата

Гълъби

Нетрайни мигове безкрайно щастие -
препускащи коне към утрото
ме водят за ръка през тротоари пусти.
Заспалите сърца:
невинни чувства; ...
1942 6 8

Брегът

Когато вечерта се плъзне - мокра,
когато тръгне си денят,
когато слънцето не ще те стопли
тогава погледни брега:
как е разсякъл синевата морска - ...
810 4 9

Душата ни

Тези тъжни руини,
които някой
някога
е построил,
а друг ...
349 7 8

Любовта е по-голяма от небето

— Любовта е такова нещо, брадъре – каза Кольо Лудия – Та чак небето се синее.
Кольо Лудия може да е луд, но понякога ги ръси едни такива, все едно някой друг му е сложил думите в устата. Може пък да използва остатъците от онова, което някога е имал в главата си. Иначе е обикновен алкохолик. Казва, ч ...
1200 9 2

Убийте поета!

Убий ти поета! - ненужен е той.
Един безполезен е, никога - твой.
Дори и не знае той как да говори,
как да се облича, държи и да спори.
Убий ти поета! - опасен е той. ...
749 7