Петър1

Име Петър Димитров

Още

( 1984 )

 

ехо, още сняг,

 

още скали и остри върхове.

 

Зад нас е крачката невярна,

нагоре мами, но боли.

 

А въздухът е жива рана - 

очите ни са слепи, но - вървим.

 

Къде ли?

Никога не знаем.

Над нас са вечните орли.

 

- - - - - - -

 

През пролетта на  1984 година българска експедиция предприема изкачване на връх Еверест в Хималаите.

На 20 април Христо Проданов изкачва върха сам и без кислороден апарат. Той достига до Еверест по Западният гребен - "Жестокият път". Слиза по тъмно, по собствените си стъпки - нещо, което никой алпинист в света не е правил. Поради извилата се буря остава на открито, на височина 8700 метра. За последно се чува по радиостанцията с колегите си-алпинисти на 21 април вечерта. 

Христо Проданов остава завинаги на Еверест.

Впоследствие върха изкачват: Иван Вълчев, Методи Савов, Кирил Досков и Николай Петков.

Избрани произведения

  • Някой ден

    Поезия   303  11  Един ден
    камбаните на ада ще замлъкнат.
    Тогава ще продам на сметка розовите очила.
    Онази клетка,
    дето ме отглеждаха във нея ...
  • Глътка

    Поезия   98  Глътка страст и капка красота:
    - Виждаш ли какво от мен остана?
    Скрих палежно всяка суета.
    Няма ме. И залезно пристанал,
    непрегърнал летни цветове, ...
  • Пренебрежение и назидание

    Проза   229  Колко патетично! Колко жалко и евтино!
    Да оплюеш всичко, което не разбираш, да плюеш и на ръката, подадена ти за помощ.
    Какво Его трябва да има човек, за да занимава със собствената си личност си пишещите си братя и сестри?
    Ние не сме безгрешни, никой от нас. Освен един автор. Той иска да бъде четен ...
  • Сред милиардите звезди

    Поезия   220  15  На Джим Морисън, Екзюпери, Зириаб, Орфей и всички като тях…усетили как бие сърцето на Земята…
    Навън, сред милиардите звезди,
    във мрака чер, препълнен със слънца
    и мъртъв прах,
    излязох да се моля, да открия кой съм аз. ...
  • Тя

    Поезия » Любовна, Еротична   259  Не чаках дълго твоята покана -
    в дома ти влязох. След това
    говорихме си, а очите и телата ни
    желаеха се някак непонятно.
    Аз силен, ненаситен и без капка свян ...

Още произведения »

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.