Петър1

Стоях и гледах прилива:

вълните идваха към мен,

и целият живот бе тук -

красив и непонятен,

и аз разбирах,

че не мога да съм друг,

защото се родих човек,

на този бряг останах,

а приливът шумеше с тиха сила,

страст и постоянство,

превземаше брега от пясък

и надеждите измиваше,

умората се стапяше,

а аз стоях и гледах:

там бях, но ме нямаше.

 

Петър Димитров

 

Избрани произведения
82 резултата

Гълъби

Нетрайни мигове безкрайно щастие -
препускащи коне към утрото
ме водят за ръка през тротоари пусти.
Заспалите сърца:
невинни чувства; ...
2K 6 8

Брегът

Когато вечерта се плъзне - мокра,
когато тръгне си денят,
когато слънцето не ще те стопли
тогава погледни брега:
как е разсякъл синевата морска - ...
843 4 9

Душата ни

Тези тъжни руини,
които някой
някога
е построил,
а друг ...
401 7 8

Любовта е по-голяма от небето

— Любовта е такова нещо, брадъре – каза Кольо Лудия – Та чак небето се синее.
Кольо Лудия може да е луд, но понякога ги ръси едни такива, все едно някой друг му е сложил думите в устата. Може пък да използва остатъците от онова, което някога е имал в главата си. Иначе е обикновен алкохолик. Казва, ч ...
1.2K 9 2

Безследно

Безследно неизчезнал ще се върна,
за да оставя в лятото следа.
Тук всяка непогалена вълна
очаква мен и моята прегръдка.
Морето е завинаги мечта. ...
205 5 7