14.05.2011 г., 16:44

Буркан с чувства

3.2K 0 1
2 мин за четене

   Любов. Всеки се влюбва някога. Имайки постоянни емоции с избраника, базирани на продължителни и опияняващи чувства, ние възприемаме него и всичко, с което върви в комплект, за едно просто ежедневие. В момента, в който настъпи неочаквана промяна, това наше всекидневие става един огромен животозастрашаващ компонент от съществуването ни. Можем ли да живеем без избраника си, или е нужно просто да... изчакаме?

       Всяка нормална връзка се основава на доверие. Но би ли могло то да съществува, ако любимият човек е на едно огромно разстояние? Трябва ли при първото съмнение, навлязло в главата ни да се обадим на телефон, на който ще получим отговор: Детективска агенция, кажете моля”? Не мисля. Ако във връзката няма никакво доверие, то това обвързаност ли е?

Изневяра. Болка плюс много монолози. „Защо аз? Какво не дадох от себе си? С какво ме превъзхожда – красота, ум, доброта или просто е била нужна промяна?” Дали има хирургическа намеса, чрез която да премахнем болката и нараняването, причинени от изневярата, и да оставим само приятните пътешествия и незабравимите моменти? Стара изтъркана философия е: прости и забрави. А когато тези, които са простили дали са овладели забравата? Можеш ли въобще да простиш, ако не можеш да забравиш? В даден момент споменът за човека започва да избледнява и забравяме ароматът на кожата му, дори и начинът, по който се усмихва. Понякога минавайки по улицата и усещайки кратка вълна от аромата на парфюмът му, сърцето ни за миг спира и вече почти зарасналата рана отново се отваря. И така ще е всеки път.

Човекът заминава далеч от нас. Дели ни не само разстояние, но и всичко останало, което го съпътства. Получава се интересна ситуация: ценим връзката ни, искаме да я запазим, но периодът на раздяла е твърде дълъг за такава опция. Какво да правим? В главата ни се редят много варианти, но един странно доминира: да се разделим сега, и когато отново след време се видим да започнем от начало, както е било преди, но просто да вървим по отъпкан вече път. А какво правим през това време на раздяла? Дори и да не искаме в животът ни ще идват и ще си отиват хора, ще остават за по-дълго в него. Какво да правим с чувствата си през този период? Да ги замразим, да ги забравим или просто... да ги затворим? В буркан? И да ги консервираме, очаквайки, че те просто ще си стоят там и ще ни чакат да се сетим да ги намерим, забутани по-навътре по рафтовете. А когато дойде моментът, в който се срещаме отново с избраният човек, да отворим бурканът и да „излеем” всичките чувства в партньора си. Нелогично, неправилно и... невъзможно. Не трябва да си го причиняваме, ако все пак искаме да запазим поне приятелството си.

  А когато усетим онова познато докосване, целувките и така желаните топли прегръдки, забравяме за проблемите, които ни заобикалят. Понякога няма нужда от думи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много са въпросите , които поставяте . Не всичко , което ни се случва има обяснение . Ако обичате философските разсъждения, търсете по- прецизни изрази . Бъдете по- взискателни към литературния език .

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...