24.08.2011 г., 17:45 ч.

Бъди отворен към Живота 

  Есета » Други
2103 1 4
2 мин за четене

Включих си компютъра. Влязох във фейсбук и попаднах на профила на една близка приятелка. Разгледах снимките, които беше качила в него, а и коментарите под тях. Разбрах, че е посетила пещерите – „Дяволското гърло” и „Ягодинската пещера”. Стана ми малко дискомфортно , защото и на мен ми се прииска да отида там, но към настоящия момент обстоятелствата не го позволяваха.

       След това се постарах да смекча дискомфорта си, като си напомних за процеса на съзнателното сътворяване, който изучавам от известно време.  А именно: първо трябва да поискаш или да възнамериш нещо. После вътрешно трябва да намериш начин да приведеш мислите и чувствата си в хармония със своето желание.

       Да го почувстваш, сякаш ей сега се сбъдва или просто да спреш да му пречиш с противостоящи мисли. Това от своя страна създава необходимите предпоставки, за да може Вселената чрез Закона за Привличането да доведе поисканото от теб до проявена форма.

       Запитах се: „Как мога да сторя това? Как мога да се приведа в хармония с желанието си - да посетя „Дяволското гърло” и „Ягодинската пещера”?

       Хрумна ми просто да оставя този въпрос засега настрана. Понеже невъзможността ми в този момент да се приведа в резонанс  с поисканото и вниманието ми към това създават  излишна бариера. А вътрешната бариера (съпротивлението) е единствената пречка пред получаването на това, което искаме.

       Така и сторих. Оставих въпроса настрана и съвсем забравих за него.

       Минаха се около три седмици. Беше приятен ден. Настроението ми беше по-високо от обикновеното. Прибирах се към вкъщи. При което в съзнанието ми се завъртя един вдъхновен импулс: „…за това, как човек трябва да бъде отворен към Живота и Неговите възможности. И как трябва да се възползва от шанса си тогава, когато той му се предоставя…”

       Обещах си да се възползвам от следващия шанс, когато той ми се открие.

       След около десетина минути вече бях у дома. На входната врата ме чакаше чичо ми. Беше видимо ентусиазиран. Помоли ме да го изслушам за няколко минути. Обясни ми, че едни негови познати от Кипър са дошли на почивка във Велинград. 

       След това добави, че миналата година е поел ангажимент към единия от тях да ги заведе на посещение до „Ягодинската пещера” и до „Дяволското гърло”. Попита ме също дали имам желание да отида заедно с тях като шофьор на автомобила, с който щяхме да пътуваме.

       Съгласих се. На другия ден желанието ми се осъществи по начин, който беше неочакван.

       Това ме наведе на едно заключение, а именно:  че този, който иска да твори съзнателно своята реалност, не трябва да ограничава Висшия Разум, за това как точно трябва да се прояви дадено нещо.

       Достатъчно е да разбираш процеса на искане и получаване, да си отворен към Живота и просто да следваш вдъхновяващите Му импулси, които ти откриват вътрешната насока, за това как следва да постъпваш по всеки един въпрос, който е от значение за теб.

       Тогава нещата се оркестрират така, че се срещаш с възможностите си в подходящ момент… И ако пристъпиш напред, това, което си поискал, се превръща в действителност.

       Хубав ден.

© Иван Аршинков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дори и само заглавията на произведенията ти да изчете човек и вече се чувства окрилен, вдъхновен и зареден с енергия! Поздрави!
  • Малко е трудно разумът да действа по този начин. Сетих се за атомите на душата на Аристотел. Най-малките, най-подвижните. Поздрав за интересните размишления.
  • Поздравления, Иван!
    Миролюба, към теб също - за коментара!
  • Фейсбук - големият клюкарник, наскоро един приятел беше написал нещо именно там, което много ми хареса - "Фейсбук е като хладилник - знаеш, че в него няма нищо, но го отваряш на всеки пет минути". Фейсбук ражда непрекъснато сравнение с живота на останалите, непрекъснато насажда чувство за неудовлетвореност за местата, които не си посетил, а другите са посетили; досадното пубилкуване на всеки незначителен повод, за събитията и състоянията, които другите имат, а ти не си постигнал; не е важен профилът във фейсбука, нито снимките от почивки, на изваяни тела, на нацупени устнички, по -важен е профилът ти в живота - съдържащ кадрите, които не можеш да избираш дали да публикуваш, страните от живота ти, които не искаш да манифестираш, и приятелите, за които няма толкова оборотен брояч.
    А относно желанията и сбъдването - понякога чистия порив, искрения полет на душата, освободен от злоба и завист, без досадна упоритост и вманиячаване, прелетял през ума почти на шега, в най - неочаквания момент става реалност.
    Хубаво есе!
Предложения
: ??:??