Българите сме народ с многовековна история. Един от малкото народи в Европа, които трябва да се гордеем с това. Времето ни е поставяло в различни ситуации. От империята на Симеон до падането на България под Османско робство. От културно извисения българин  до роба на времето. Днес все по-малко обръщаме внимание към миналото си. Защо? Това не е нормално. В  нашата история  ние  уязвимите, уморените, разделените, невежите, безпомощни българи, ще се почерпим с онези човешки добродетели, с които изобилстват българският бит, история  и култура. Днес  е лесно да се изгубиш в люлката на цивилизациите, ако не знаеш и не си припомняш своите корени. Не се изгубвай по пътя, по който си тръгнал. Не ставай жертва на подлостта на "Великите сили". Те винаги са ни завиждали. Ако погледнеш в историята им, ще прозреш, че те са заграбвали територии, убивали са народи, властвали са със своята злоба над обикновения и честен християнски народ. Кое е великото в това? Ние имаме най хубавата земя, дадена ни от Бога. И винаги сме я защитавали със своята българска кръв, защото по-красива от нея друга няма. Ако ти  някой ден решиш да си  заминеш, то ти знай своите корени. Нека те да живеят в теб, защото ти си българин и това времето не може да заличи. Ако останеш тук, на бойното поле, знай, ще има битки, в които много българи ще паднат. Животът ти ще бъде труден. Много сили ще се опитват да заличат твойта българска кръв. И ще го правят по най-подли начини. Но ти  отстоявай и съхранявай своя духовен облик и остани верен на себе си. Предавай това на най-младите. Научи ги да се борят за родното си, което им принадлежи по право.  Ако това стане, то знай, че ти си живял като истински българин. Животът ти не е бил изпълнен с удобства, но ти си живял с идеал на българин, което е по-велико от всичко останало. А рано или късно хората, които плетат паяжината си над света, ще се спънат от собствената си алчност.