Българинът - човек с велика и красива душа, изпълнена с чистосърдечност и скъпоценно знание. В своя живот той крие невероятни ценности от древността, предаващи се от поколение на поколение и запаметяващи се в съзнанието му.
     Българинът е достоен творец и е върховен изразител на българското. Той е възпитан в почит и зачитане на родителите си и родния край. В него се е скрил вечният стремеж към по-добър живот.
     Много хора живеят в България, но не всички я обичат по един и същи начин и еднакво силно. Има хора, които се срамуват и не обичат страната си, затова живеят в други необятни държави, говорят чужд език и имат чуждестранни маниери. Те са решили, че този друг народ има по-развита култура, архитектура и икономика. Други пък много обичат родината си и се хвалят с нея, възхищават й се. Имат високо мнение за себе си и живота, който водят. Но нито едните, нито другите са прави. Родината, била тя бедна или богата, трябва да се приема каквато е, а ако все пак нещо не ни хареса, да положим усилия да го подобрим.
     Повечето българи са горди с България само заради нейното великолепие. Тук пролетните мъгли обгръщат зелените върхове, а в долините под тях почиват забравени крале във вечните си покои. Слънцето осветява чезнещите руини на погубени империи, а дивите гори още шепнат за стъпките на могъщи воини, крачели из тях. В българските недра са скрити златни съкровища, земя на магии, обсипана с безброй пролетни цветя, малки поточета, превърнали се в могъщи реки, които си пробиват път през загадъчни и мистериозни места, съдържащи в себе си нашата велика история. България е събрала в себе си неизбродими планини, плодородни равнини, стръмни брегове, планински селца и градове. Българите се гордеят с държавата си, защото могат да се очароват или изненадата, да опознаят и да откриват нови неща всеки ден, малко по малко.
     Днес живеем в трудно време. Въпреки величието и неизменната ù красота, животът в България е сив. Всеки път, когато излизаме, виждаме гладни и просещи хора. Не е достойно, нито е приятно да гледаш как ровят в контейнерите за смет. Това е неприятната реалности, която ни преследва постоянно.
     За съжаление, българинът не цени човешкия живот. Някои убиват, крадат, унижават. Удавени сме в океан от несправедливост и жестокост. Но на фона на всичко това сме топла, гостоприемна и толерантна нация.
     Българите са потомци на онези славни и незабравими светци, създали славянската писменост. Произведенията им блестят с изключителна начетеност и уникалност. Ние си служим с тях като пътеводна пътека по трудния и трънлив път. Опитваме се заедно да съхраняваме силния дух, волята за живот и дълбокото уважение и преклонение пред всичко българско. Нашата жертвоготовност ни прави големи, горди и единни, прави ни смел и силен народ. Почитни сме към прадедите ни, които като многобройни слънца греят и осветяват пътя, по който трябва да вървим.
     Мнозина биха казали, че ако причините за гордост са хиляди, то причините за срам - милиони. Връщайки се назад през годините, осъзнаваме, че е нормално българите да мислят така днес, когато сякаш всичко върви назад или просто времето е спряло. Робската психика, която не ни напуска, ни пречи да видим колко е прекрасна страната ни. Отричаме я, сякаш не е наша. Вярно е, че парите за някои не стигат, а за други са много. Вярно е, че в останалите държави смятат българите за крадливи, че градовете ни са мръсни, а добрите ни учени отиват в чужбина. Затова повечето ни съграждани се питат "Защо изобщо трябва да се гордеем?"
   Жалко е, че нито един българин не проумява, че българското е в розата, разказваща за Балкана и морето. То е в Космоса с чудноват глас и песен. Трябва да проумеем, че е гордост, а не срам да носим българското в себе си, защото всички ние, независимо дали искаме или не, носим частица от националния дух и трябва да го носим с високо изправено чело.
     Българинът днес - мощен човек, славещ се с убийствената красота на страната си и всемогъщата история. Българино, дори и да не се гордееш със себе си, радвай се, че си потомък на смели и велики светци - българите! 

08.04.2013 г.