Да опишем онази част от българите, която все се заяжда за нещо и са много загрижени за останалите. Всички го твърдят. Но така ли е? Едва ли. Българите сме усвоили едно качество (балканско, но по нашите ширини е като че ли най-силно) - да намираме кусури на другите, да ги бием, да ги съдим, да им се присмиваме... Но ние неее, ние сме над тия неща. Ние сме се усъвършенствали, усвоили сме всички житейски уроци и сме готови да превъзпитаваме, да насърчаваме, да обиждаме... Ние? Ооо, ние отдаавна сме се научили да живеем, нас никой не може да ни закача. Мъдри сме, най-мъдрите на Балканите. В Европа. Ооо, тая Европа... Как ги мразя ЕвроГейците... А Русия, ооо тя е свещена. Русия ни е спасила, ако не беше тя щяхме да се казваме Юсуф. Но може да е и най-мразената. Руснака само пие и псува, мани ги тея бе, руснак ли е не ми го хвали .. Но виж Европа, Америка .. ВЕЛИКИ СА, ще им паднем в краката, те са всичко и всички. Или пък .. европеец ли е не ми го хвали...

А ние между нас си сме също най-великите. България на три морета! България е Левски, Ботев, Вазов .. Но нали българин е предал Левски на заптиетата. Ооо не, тука се отплеснах.

Българинът е великодушен. Готов на саможертви. Готов да убие човек дори. Само да си варди неговото. Но на Вуте трябва да му е зле, не може то така. А на мене дали ми е добре, боли ме дедовия. Вуте там да се мъчи, шото ми е писнАло от него. Само ме занимава тука. А мен, ооо мен кучета ме яли. Никой не го е*е за мен. Аз съм парцал, нищожество. Ама на кой ли му пука, аз цял живот съм бил сам, никой никога не е мислил за мен. Пхах, за мене ли, боклука. То аз съм отписана работа, ама не ми се мре нещо. Яяя да си пийна аз водчицата, е*ал съм ви майката, БОКЛУЦИИИИ.

А моята енергия ли? Ква енергия бе, кви са тия глупости кво ме занимаваш с някви енергии, дай ми тука цигарката кафенцето.
- Ама излъчваш негативна енергия...
- Абе я се разкарай с твоите енергии, важното е ракийката салатката и да пре*ба другарчето. Шот нещо много все да ме дразни и ше му е***...

Но ние, онази другата част... Ние се радваме на това което имаме, щастливи сме от факта, че сме живи, пъстри и цветни. Ние, онези често пъти незабелязвани, сме позитивни и добри. Но не с всеки. Добри сме с тези, които са позитивни като нас. Защото дали сме любов на негативни, опитвали сме се. Но резултат има ли? Вероятно да, но по-скоро не. Затова се научихме да се обграждаме само от позитивни. Такива, на които им пука. Такива, за които на нас ни пука. Такива хора ни трябват. Слънчеви. Усмихнати. Шегаджии. Със себе си най-вече. Ведри, пълни с живот, енергия и сила. Но не агресия. Сила. На духа. Сила да защитаваме Своята малка Вселена вътре в себе си. Своето съзвездие, пълно с хиляди звезди в най-различни цветове. Живеем заради тях. Борим се ако има трудности, но не с негативност. Има ли проблем, сядаме и започваме да го решаваме. Докато не го решим на 100%. Такива хора ни трябват. Няма значение от коя държава са, какъв етнос са. Ако са Човеци, ние също сме човеци с тях. Ии може да са леко негативни, но в душата си да са слънчеви. Може да нямат настроение понякога, но не се оставят така. Не се предават, не продават себе си. Такива хора ни трябват. И сякаш нищо друго няма значение...
                                
                                                      Вели