Вика ме при себе си. Аз не ставам. Той настоява.

-          За какво?

-          Да видиш красива природа.

Телевизорът е включен на някакъв чужд канал. Показват пролетта. Цъфнал цвят... ябълки и сливи, праскови, череши, люляци. Показват езерото и небето, зелената трева, оживялата природа. Прелест. Очите му светят, почти са мокри, а на мен нищо не ми трепва.

-          Кои думи се използват, когато искаш да изкажеш възхищението си?

-          Красиво, хубаво, прекрасно, супер, готино, изумително, неземно, неповторимо, фантастично, космическо, единствено, ослепително, божествено. Безумно красиво.

Той престава да се наслаждава, почти разсърден, че аз не съм съпричастна към

възхищението му.

„Не става... Не става. Отвътре не ми идва – си мисля аз. После продължавам.

Чуй, миналата вечер показаха една импресия по българската телевизия. Дали имаше 1-2 минути. Едни голи скали, между тях малко вода. На първата секунда на мен ми замириса. На първата секунда усетих колко е студена тая наша планинска вода. Жажда почувствах. Стъпалата ми и дланите усетиха камъните. На първата секунда душата ми се обърна. Родолюбие! Обич! Мляко! Не знам. Ген, камък.

         Виж, не става с другите природи. С чужда красота. А само с нашата, с моята, с

българската ми земя. Миличката ми земичка. Безкрайно силно те обичам. Мила ми си! И си най-красивата. 

Ставам и гледам планината. Тая кокона-красавица. Днес е студено, има вятър, небето нежно я е покрило. Тя стои величествено в невиждано зелено, синьо, тъмно. Блестящо тъмно. Перла - огромна и голяма, безценна. Черна перла. Дъхът ми спира.

                                                                                         Стефка Галева

                                                                                         Гр.Сандански