България
Вика ме при себе си. Аз не ставам. Той настоява.
- За какво?
- Да видиш красива природа.
Телевизорът е включен на някакъв чужд канал. Показват пролетта. Цъфнал цвят... ябълки и сливи, праскови, череши, люляци. Показват езерото и небето, зелената трева, оживялата природа. Прелест. Очите му светят, почти са мокри, а на мен нищо не ми трепва.
- Кои думи се използват, когато искаш да изкажеш възхищението си?
- Красиво, хубаво, прекрасно, супер, готино, изумително, неземно, неповторимо, фантастично, космическо, единствено, ослепително, божествено. Безумно красиво.
Той престава да се наслаждава, почти разсърден, че аз не съм съпричастна към
възхищението му.
„Не става... Не става. Отвътре не ми идва – си мисля аз. После продължавам.
Чуй, миналата вечер показаха една импресия по българската телевизия. Дали имаше 1-2 минути. Едни голи скали, между тях малко вода. На първата секунда на мен ми замириса. На първата секунда усетих колко е студена тая наша планинска вода. Жажда почувствах. Стъпалата ми и дланите усетиха камъните. На първата секунда душата ми се обърна. Родолюбие! Обич! Мляко! Не знам. Ген, камък.
Виж, не става с другите природи. С чужда красота. А само с нашата, с моята, с
българската ми земя. Миличката ми земичка. Безкрайно силно те обичам. Мила ми си! И си най-красивата.
Ставам и гледам планината. Тая кокона-красавица. Днес е студено, има вятър, небето нежно я е покрило. Тя стои величествено в невиждано зелено, синьо, тъмно. Блестящо тъмно. Перла - огромна и голяма, безценна. Черна перла. Дъхът ми спира.
Стефка Галева
Гр.Сандански
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Галева Все права защищены
