Седя и си мисля за полюсите.
+ и – на сдухнята. Ще рече има и хубаво. Така, де, нали уж сме мазохисти.
Седя и си мисля за козметичната хирургия.
Драйф. Драйф. дрейф
- косми,бенки, брадавици, силиконови цици, шевове, посинели нокти...
+ (sec, слушам Kiss – приятна пауза. Дрейф без драйф)
- Къде бях? ПЪПНИ ВЪРВИ!!!!
- Сдухнята е един вид пришка (бляк, как мразя тази дума. Освен ако не и спестим някоя и друга буква.... И се получава „пика”: любимата ми боя карти. Друго си помисли! Видях те!!!)
Пришка: цепи се и от теб изтича цялата гной,която някога си наричал душа. После се възстановяваш и вече няма и помен от всички гадости,които си бил, които са минали през теб. Има и друг сценарий: пука се. И пукваш. И дотам.
Нас този сценарий не ни засяга. Ние сме оптимисти!!!
- Сдухнята е като враснал косъм, (да не казвам на задника, но може). Трябва да я изчовъркаш от себе си докато прокървиш, иначе ще проникне надълбоко и ще боли повече. А може и да се наложи да ти ампутират нещо.
+ Сдухнята е кат ...