14.07.2012 г., 11:49

* * *

1.1K 0 0
2 мин за четене

Това, което се случи с мен, може да случи на всеки с едни такива разбити мечти! И то не какви да са, а едни съвсем обикновени житейски мечти, които на пръв поглед изглеждат лесно осъществими. Но за някои понякога се оказват пустинен мираж. Виждала съм ги сбъднати в очите на двама възрастни, който вместо с бастунки, се подпират един на друг. В жената, която сервира на мъжа с плам в очите, защото той е съумял да го задържи там, и това не с милувки, а с усърдие за общото добро. Разбира се всеки тръгва от нулата, но ние трябваше да сме поне на едно, а можехме да сме на две и на три, толкова пропуснати бройки има, че вече си мисля, че ще си останем на нула.

(Има една страхотна притча за раздялата и любовта, прочетох я преди време и тогава разбрах!) Любовта в мен отдавна угасна,

а някога, някога беше различно и имаше някакво усилие, което е било моментно. А усилията идват със семейството, правиш всичко за него, забравяш стари навици и стари мечти, жертваш се за него, за единственото щастие! Не казвам, че ти ще си онзи старец, с който ще се подпираме, не можеш да знаеш, не можеш да си сигурен, без да познаваш някой напълно и без да споделяш дните си с него

Но някога в някой виждаш разбиране, виждаш доброта и учтивост и въпреки това не се задълбочаваш, нямаш право на това. Мисълта минава и заминава в началото. Докато някой слънчев ден не се разприказваш и ти е приятно, повтаря се и докато се осъзнаеш, са станали безброй пъти, а след всеки в повече, усмивката ти се задържа все по-дълго на лицето. И нещо се случва с теб, ставаш зависим, просто си влюбен, дори и неосъзнато. Осъзнаваш, когато започнеш да търсиш, но заедно с любовта, която е дошла, идват и много други чувства, който ти пречат, и няма как да не дойдат, ти нямаш право на това. Той се появява на вратата, а в очите му трепети светят и ти си щастлива, нали? Но когато наближи, не знаеш как да реагираш, можеш ли да го погледнеш влюбено? Просто се обръщаш и скриваш обърканото си лице. А мислите се блъскат в главата, чувстваш се ужасно, сякаш потъваш. А как се чувства той? Толкова пропуснати бройки, но за мен тогава беше началото! Тогава чувствах любов от теб, а сега те чувствам далечен, сякаш не си ти.

За мен краят не може да е тук, в това, тръгнах след теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...