chrisy26 (Християна Манева) 24 януари 2018 г., 10:12 ч.

Цената на войната 

1321 4 4

 

Цената на войната

Историческо есе

 от Християна Красимирова Манева - 11 „А“ клас

 

„Историята е принудена да се повтаря,

 зощото никой не я слуша.“

 – Лорънс Питър

 

   Поредната вечер вкъщи, в която уморени след дългия работен ден сядаме на удобния диван в хола и прехвърляме телевизионните канали. Най-вероятно ще се сблъскаме с новините за война, която върви някъде по света. Хората винаги се борят за територия, политически идеи или просто за да наложат своята вяра. Цялото това насилие ни засяга като човешки същества, свикнали с образа на хората, които са били избити или биват убивани пред очите ни, че виждаме тези събития без ни най-малко искрено съжаление. Нашите собствени деца израстват с разказите на своите дядовци, бивши войници от фронта, че най-добрият и най-патриотичният начин за решаване на проблема е войната. Тя и насилието разпалват обществото ни, но преди да го осъзнаем напълно, може дори да унищожим света.

   Няма съмнение, че войната е зло. Това е най-голямата катастрофа, която може да се случи на хората. Тя носи смърт и унищожение, безмилостно клане и касапинство, болести и глад, бедност и разрушение в последствие. Човек трябва само да се обърне към историята, за да научи за извършеното в различните страни преди години, и да оцени разрушителните последици от войната.

Особено тревожна черта на съвременните войни е, че те са склонни да станат глобални, т.е. да погълнат целия свят. Без съмнение има хора, които смятат войната за нещо величествено и героично, и го възприемат като нещо, което изважда най-храброто от човека. Но това по никакъв начин не променя факта, че войната е ужасно бедствие, особено атомната война.

   Но, макар че войната е зло, трябва да признаем, че това е необходимо, неизбежно зло. Един поглед към миналото на света ще покаже, че войната е повтарящ се феномен в историята на народите. Никой период в световната памет не е освободен от опустошителните последици на войната. Имали сме войни от всякакъв вид - войни с продължителност около една година и война, продължаваща сто години. С оглед на това изглежда безсмислено да се говори за постоянен мир или да се правят планове за установяване на вечен мир. Имали сме защитници на ненасилието и на теорията на човечеството и на Бога. Но вместо проповедници на любов и ненасилие, оръжията винаги са били използвани за военна сила. Войната е била толкова забележителна черта на всяка възраст и период на историята, че е станала част от нормалния живот на народите.

   Философите и пророците са мечтаели за едно хилядолетие - утопия, в която войната няма да съществува и вечният мир ще царува на земята, но тези мечти така и не станали реалност. След Голямата война от 1914-18 г. било немислимо да няма следваща в близко време. Така се родила идеята за създаването на институции, които да служат като защитник срещу избухването на война. Проявата на Втората световна война обаче категорично доказва, че да се мисли за безпрепятствен мир е твърде нереалистично и че никоя институция или събрание не може да осигури присъствието на мир. Обществото на народите било напълно разрушено под напрежението и стреса, създадени от Хитлер. Организацията на обединените нации, с цялата си добра работа, не се оказва толкова ефективна, колкото е желателно. Голям брой войни, най-скорошните във Виетнам, Индия и Пакистан, Индия и Китай, Иран-Ирак, продължават да нарушават човешките права на милиони души.

   Факт е, че боят е естествен инстинкт. Невъзможно е да накараме толкова много хора да живеят в състояние на вечен мир. Освен това винаги ще има големи различия в избора между различните народи, различен ъгъл на разглеждане на въпроси от международно значение, радикална разлика в политиката и идеологията и те не могат да бъдат решени само чрез дискусия, така че прибягването до война става много необходимо в тези случаи. Преди избухването на Втората световна война, например, разпространението на комунизма в Русия създало недоверие и подозрения в Европа. Демокрацията се превърнала в очите на нацистка Германия. Британският консерватизъм се страхувал от възможността Великобритания да бъде комунизирана. Накратко, политическата идеология на една страна, която се отвращава от друга,  не благоприятства продължаването на мира.

   Допълнение към всичко това е традиционната вражда между националната и международната дисхармония, които имат своя корен в миналото.Предишните рани всъщност не са напълно излекувани и са постоянни цели на усилие за отмъщение. Като пример от близкото минало е Германия, която иска да отмъсти за унизителните условия, които са и наложени при сключването на Версайския мирен договор в края на Първата световна война. А днес сблъсъкът на идеологии между консервативната (донякъде все още съхранила някои комунистически възгледи) Русия и Западните демокрации може всеки момент да хвърли света в поредната война. Налице е трескава надпревара във въоръжаването между враждебните нации в очакване на такава възможност, че усилията за разоръжаване се оказват безполезни.

   Също така се оказва, че ако мирът продължи твърде дълго, хората ще се разболеят от монотонността му и ще търсят войната като средство за промяна. Човекът е силно динамично създание и изглежда, че не може да остане доволен само от миротворческото изкуство, развитието на модерните удобства, разширяването на знанието, средствата и уредите на щастливия живот. Той иска нещо вълнуващо и се бори, за да намери отдушник за натрупаната си енергия. Трябва да признаем, че войната има и своята добра страна. Тя принуждава хората да направят саможертва. Тя е стимул за научни изследвания и развитие. Войната очевидно е бягство от летаргията на мира. Но това бягство носи след себе си фатални последствия.  Нима сме готови да заплатим цената?

   След правителствен спор, промяна в идеите или просто омраза към народите, се стига до война. Тя започва, изпращайки невинни хора на бойното поле, повечето от които не знаят, че ще се жертват заради каузата на своето правителство. Стотици, ако не хиляди невинни души ще умират всеки ден заради войната, но означава ли това, че винаги каузата оправдава края? Отговорът е "не",защото рискуването на един живот по този начин не е спорен въпрос, просто е грешно. Коренът на войната не в народа, а в налудничавата амбиция на един единствен достатъчно хитър и интелигентен човек,

притежаващ умението да постигне тази своя цел, обединявайки огромна група хора. Най-яркият пример за такъв водач е Хитлер. А тези хора? Нима са толкова глупави, че да погубят животите си в осъществяването на нечии чужди амбиции? Явно човекът все още не е отхвърлил напълно животинската си природа и живее според принципа „стадото следва водача си“, без да влага мисъл в това.

   И в крайна сметка каква е цената на това създадено от човека безумие? Милиони трупове, заличаване на исторически паметници на културата, унищожаване на просветни книжа, разбити семейства, глад, болести, само мъка...Радост, удовлетворение, щастие? Те са предназначени само за създателите на това безумно творение, наречено война. А дали тези създатели са се почувствали наистина радостни, удовлетворени и щастливи от надмощието, което са придобили? Ако вече сте твърде пораснали и сте забравили детските приказки, просто се обърнете към старата другарка – историята. Мисля, че тя има какво да ви разкаже...

 

 

КРАЙ

 

© Християна Манева Всички права запазени

Това е първият път, в който пиша историческо есе. До този момент съм писала есета, които не са били конкретно отнесени към определена област. Това е моето домашно за часа по история. И към онези, които подобно на някои мои съученици използват този сайт за написването на своите домашни, искам да се обърна със следното:

Скъпи съученици, хубаво е, когато човек чете различни възгледи на един и същи проблем, и по този начин добива полезна за себе си и своя ум информация. Ще се радвам, ако есето ми ви помогне по някакъв начин. Но ще ви дам един съвет. Затворете очи, поемете въздух и просто излейте своите мисли и чувства по конкретната тема. Кажете това, което ВИЕ самите мислите, та ако ще да не се хареса на вашия учител. Вие сте хора със своя собствена позиция...изразете себе си, чрез своето! 

С най-добри пожелания,

Хриси :)

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • chrisy26 (Християна Манева) Благодаря!! 😊
  • Елка (Елка Тодорова) Прекрасно есе! Войната е най-ужасното зло за човечеството! Поздравления!
  • chrisy26 (Християна Манева) Благодаря
  • thedac (Димитър Драганов) Американският писател Алвин Тофлър казва, че „войната изкарва на повърхността дивия субстрат на човешкия дух и помита традиционните обичаи, съградени от поколенията на цивилизацията“. Войната е най-голямото чудовище, което може да причини само болка. И за съжаление, обикновеният човек е безгласна буква в този спор.
    Много хубаво есе! Поздравления!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.