На сутринта миришещото и още пияно от любовните си пиянства момче, беше събудено от почукване на вратата.Толкова беше пиян, че едва мърмореше нещо, но успя да пита с неразбирам глас:

- Кой чукаа?

А отвън вратата отговори глас:

- Аз съм приятелката ти Андреа, снощи не ми се обади след сбирката и се притесних къде  си отишъл, понеже беше видимо пиян!

Момчето едва-едва отвори учите си, а главата му се замайваше.

- Идвам, идвам. - Отговори момчето.

Със ставането той видя няколко бутилки от вино и си каза:

- Леле, проклинам тоя, който е измислил това проклето нещо Любовта!

Въпреки силно замаяната му глава и махмурлук, той отвори вратата и видя Андреа.

Андреа, като видя момчето, се притесни от вида му и отчаянието му...:

- Трябва на всяка цена да спреш това!

- Съсипваш си живота заради някаква си никаквица!

Момчето се замисли и се изказа с лека надменна усмивка и високо самочувствие:

- Щом съм го започнал, ще го свърша!

Андреа със силен глас и гняв се развика на него:

- Така ако продължаваш, ще свършиш само във гроба!

- Не се ли гордееш с това, което постигна?

- Нима искаш да продължиш живота си като баща си?

- С постоянни сбирки по кръчми и пилеене на пари!

- Срам ме е, че изобщо те познавам!

След това Андреа си отиде, а момчето остана вцепенен.

- Тя е права.

- Какви изобщо ги вършех ?

- Имам два пътя, единият към нов живот, другият - към смърт!

- Май минах през смъртта, а сега ще мина през истинския живот!