На сутринта миришещото и още пияно от любовните си пиянства момче, беше събудено от почукване на вратата.Толкова беше пиян, че едва мърмореше нещо, но успя да пита с неразбирам глас:
- Кой чукаа?
А отвън вратата отговори глас:
- Аз съм приятелката ти Андреа, снощи не ми се обади след сбирката и се притесних къде си отишъл, понеже беше видимо пиян!
Момчето едва-едва отвори учите си, а главата му се замайваше.
- Идвам, идвам. - Отговори момчето.
Със ставането той видя няколко бутилки от вино и си каза:
- Леле, проклинам тоя, който е измислил това проклето нещо Любовта!
Въпреки силно замаяната му глава и махмурлук, той отвори вратата и видя Андреа.
Андреа, като видя момчето, се притесни от вида му и отчаянието му...:
- Трябва на всяка цена да спреш това!
- Съсипваш си живота заради някаква си никаквица! ...