След цялата тази суматоха сякаш Момчето се беше пробудило от дълъг и странен сън. Вече започваше да си отваря очите и виждаше колко е загубил след липсата на истински живот.
- Трябва да ù се извиня и благодаря. Каза Момчето с усмивка и желание да поправи себе си.
Взе един душ, обръсна се, облече се в нови дрехи и като се погледна в огледалото, виждаше нов човек, който си мислеше, че е загърбил мрачното минало.
Взе телефона и се обади на Андреа.
Андреа все още му беше бясна, но запази спокойствие и разбиране.
- Какво искаш?
Момчето.
- Виж, искам да се извиня за поведението ми, в последните няколко месеца сякаш бях друг! Не можах да си контролирам мислите и чувствата. Разбери, бях побъркан по нея, толкова исках да я видя поне за последен път. Като не мога да бъда с нея, поне да я забравя! Искам да ми помогнеш, само ти ми остана истински приятел.
Андреа.
- Винаги знаеш, че ще съм насреща, за да ти помогна, стига да мислиш човешки!
- Ще те чакам в заведението на центъра.
- Имам да ти казва ...