След цялата тази суматоха сякаш Момчето се беше пробудило от дълъг и странен сън. Вече започваше да си отваря очите и виждаше колко е загубил след липсата на истински живот.

- Трябва да ù се извиня и благодаря. Каза Момчето с усмивка и желание да поправи себе си.

Взе един душ, обръсна се, облече се в нови дрехи и като се погледна в огледалото, виждаше нов човек, който си мислеше, че е загърбил мрачното минало.

Взе телефона и се обади на Андреа.

Андреа все още му беше бясна, но запази спокойствие и разбиране.

- Какво искаш?

Момчето.

- Виж, искам да се извиня за поведението ми, в последните няколко месеца сякаш бях друг! Не можах да си контролирам мислите и чувствата. Разбери, бях побъркан по  нея, толкова исках да я видя поне за последен път. Като не мога да бъда с нея, поне да я забравя! Искам да ми помогнеш, само ти ми остана истински приятел.

Андреа.

- Винаги знаеш, че ще съм насреща, за да ти помогна, стига да мислиш човешки!

- Ще те чакам в заведението на центъра.

- Имам да ти казвам и друго, това ще промени живота ти!

Момчeто.

- Вeчe го промених достатъчно, искам да вляза в правия път и да намеря нова любов, но този път без тъга и омраза.

- Добре, ще бъда там.

След разговора, Момчето усети нещо странно в Андреа, чувствата бяха повече от приятелски.

- Между нас любов не може да има. Отговори с категоричен отговор.

След около един час Момчето беше във заведението и не след дълго време дойде и Андреа.

- Изглеждаш променен, сякаш си преживял кошмар преди това? Отговори Андреа.

- Да, преживях го, но вече се събудих, това е важното. Отговори Момчето.

- Сутринта, като те видях, много се уплаших от отчаянието ти, искам да знам още ли съществува подобно нещо вътре в теб? Попита Андреа с притеснение.

- Подобно нещо започва да съществува отново като остана сам и започна да мисля за нея, това ме обгражда като призрак, толкова е красив, но усещаш в него студ, болка, тъга. Каза Момчето.

- Трябва да си намериш нови приятели, трябва да започнеш на чисто. Заяви категорично Андреа.

- Също трябва да е забравиш, тя ти дава само тъга, омраза!

- Това не е любов!

- Ти заслужаваш нещо по-добро.

Отговори Андреа с желание.

- Например? Попита Момчето.

- Мен! Отговори Андреа, като докосна ръката му.

Момчето за пръв път от много време насам почуства топлина, обич и любов.

Беше ново чувство за него, беше неописуемо.

Андреа всякаш разкри истинските си намерения и чувства на Момчето, разкри му скритата си обич към него.

Момчето беше вцепенен, учуден и зарадван, че изобщо някой го обичa.

- По телефона ти казах, че има нещо да споделя с теб.

- Е, споделих го. Отвърна с широко отворени очи Андреа.

- Защо мен? Попита Момчето.

- Защото ти си различен! Отвърна Андреа.

- Защото никога не се пречупваш.

- Защото винаги си бил верен на мен.

- Бях ти верен като приятел! Отговори гневно Момчето.

- Никога не съм подозирал, че изпитваш нещо към мен.

- Та ние бяхме само най-добри приятели. Отвърна объркано Момчето.

Андреа със сълзи и желание да стане това, което тя иска, отговори.

- С годините те обикнах истински, дори аз самата не знам какво ме прихващаше.

- Ти си различен от другите.

Тази дума "Различен" побърка Момчето и това го доведе да обърне масата в заведението и каза гневно със сълзи на Андреа.

- НЕ ИСКАМ ДА СЪМ РАЗЛИЧЕН!

- ИСКАМ ДА ИМАМ СЕМЕЙСТВО КАТО ДРУГИТЕ!

- ИСКАМ ДА ИМАМ ПРИЯТЕЛИ КАТО ДРУГИТЕ!

- ИСКАМ ДА ОБИЧАМ КАТО ДРУГИТЕ!

- ИСКАМ ДА СЪМ КАТО ДРУГИТЕ!

След този гняв Момчето напусна заведението и успя да привлeче погледа на околните.

-Какво го прихваща пък тоя? Така си казаха другите хора.

Андреа всякаш беше мъртва! Сърцето всякаш ù спря.

Това, което очакваше, беше различно от представите ù.