16.11.2004 г., 14:50 ч.

Чат-румът - близките далечни 

  Есета
8103 0 3
4 мин за четене

Чат-румът - близките далечни

 Виртуалния свят-що за сложен свят е това?
Светът, който ни сближава или този, който ни разделя? Нужен ли ни е? Прави ли ни по-различни? Ама че двусмислени въпроси.

  Вселена. В нея планети, звезди, пространство. И там някаде-Земята. На нея вода, растения, животни и наше Величество-хората. И все различни хора. Хората-тяло и мисъл. Мислене-това, което ни прави единствени(или поне до толкова, доколкото знаем и вярваме). Това мислене е толкова уникално, че пресътворява света от дива природа в добре подредена цивилизация. Цивилизация, въплатена от идеите, способностите, креативността на човешкия разум, достигнал стъпалото на технологиите. До къде всъщност сме стигнали? Превърнали сме света в наш общ дом. Глобален, малък, лесен, достъпен, пълен и със загадки, но и с разкрити тайни. Изглежда всичко започва с два големи взрива-единият: когато се ражда нашата мила галактика, и другият: когато в нечии мозък е избухнала идеята да създаде и друг свят, който няма да има материя, но ще има свои пространства, свои планети, звезди, че дори хора и розови облачета. И казал тои да има интернет-и тутакси потекъл той по кабелите и модемите. Решил да направи малък град, в който да се срещат всички и изведнъж се появил чат-румът. После  му се сторило скучно и еднообразно всички да се познават и измислил псевдонимите, и ги нарекъл nicknames. Накрая- разпръснал своето творение по целия свят, за да не може  да съчетаваш толкова лесно неговия свят със стандартния, създаден от Бог. Вероятно тук става дума за конкуренция...

  И така днес си имаме “стълбичка” към “съседа” в другия край на света. Той има интересен nickname. Каза ми как се казва всъщност, но вече не помня. Пък и защо ми е да го правя като снимката му е много хубава-снимал се е със свои приятели на някакъв остров докато бил на почивка. Не се вижда добре лицето му, но пък пейзажа си го бива. Та моят виртуален познат каза, че живее в Пакистан. Говорим на английски за България и Пакистан. Това не е моята история обаче. Това е твоята история. Сядаш на компютъра, влизаш в някой чат канал и избираш-да вярваш или да не вярваш. Това е същото като “да бъдеш или да не бъдеш”, но казано в стил иреалност.

  А защо да не “бъдеш”? Толкова е хубаво да говориш без задръжки(нали когато не гледаме някого в очите сме много смели...или на това му се казваше страх?!). Хубаво е да поискаш съвет от непознат, който ще е напълно обективен в мнението си(освен ако е имал лош ден и е решил да се разнообрази, гледайки как се ядосваш за нещо, което изобщо не го вълнува). А най-хубавото е,  когато осъзнаеш, че чат-румът, освен всичко друго, е и някакъв съвременен вид образователна програма- научаваш повече за други страни, други култури, други обичаи. Да, този твой познат е от Пакистан, а ти никога не си бил там. Но сега, когато той ти описва живота си и ежедневието си, се чувстваш някак като в приказка на Шехерезада. Не, че има някаква магия или нещо свръх естествено – просто твоя свят ти се струва много по скучен(а може би просто си свикнал с него и почти е взело да ти писва?!). А този твой виртуален приятел се оказва много сладкодумен-почти си представяш как ти говори със смешния си акцент и ти се усмихва любезно.

  Седиш си гмуркайки се из иреалната действителност и хоп!-заговаря те съвсем непознато момиче, което ти казва че твоят добър приятел-пакистанеца, не е 17 годишен гении в областта на ядрената физика,както ти се е предствил, а 46 годишен маниак, със странни подбуди и няколко висящи дела. Ама, че абсурд! И “О, трагедия” – излъгали са те а ти си се хванал, без да се замислиш, че миналото лято испрати на едно момиче снимка на топ-модел, дописваики твоето име отгоре. Не,Харесвало ти е когато си бил лъган. Не факта, а самото чувство. И понеже искаш пак да се почувстваш така, утре ще си харесаш някой друг nickname и ще си поговориш с човека, криещ се зад него просто ей така. Не, че ще му поярваш разбира се! Но пък...вече има ли значение?

  Всичко това разбира се е само хипотетично. Може и да е било твоята история, може и да не е. Но сигурно е нечия или поне подобна. Защото виртуалността е една близка-далечна иреалност, с близки-далечни хора и близка далечна истина. Пък и щом на една картина са нарисувани и анонимност, и лъжа, и време за губене, и вманиачаване, но и забавление, хоби, достъп до нужната информация, свобода да общуваш, да избираш,то със сигурност на тази картина има още: менюта File, Edit, Favorites, както и иконки Home, Refresh и Stop.

© Пенка Келешкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много хубаво есе благодаря много, не успях да го препиша цялото не ми стигна листа, но да се надяваме че ще искарам добра оценка
  • есето е много готино.много ми хареса.мерси много имам 6 по свят и личност.
  • Май точно така си е Хареса ми
Предложения
: ??:??