17.03.2012 г., 14:50

Четенето забранено

1.2K 1 0
1 мин за четене

            От днес четенето е строго забранено. Чувате ли? Строго! Предлагам всички книги да бъдат изгорени. Хвърлени в морето. Стъпкани от индийски слонове гиганти, погълнати от кит и изплюти в някоя друга вселена. Тази възможност е за предпочитане пред висенето в час по литература и слушането на безкрайни лекции за намеренията на писателите и за смисъла, който са искали да вложат в творбите си.

 - Не, ученико, пак не си разбрал. Авторът има предвид това, което великият критик казва. Ти какво, за по-умен от него ли се смяташ? - пита ме свирепо учителката ми.

Разбира се, че не. Откъде би ми хрумнало? Не притежавам острия и проницателен ум на уважавания критик, та не знам какво точно е имал предвид авторът. И в изблик на ярост и завист, че той има щастието да разбира повече от мен, ми се приисква да разкарам всички книги и да изпратя всички писатели на луната. Защо ме карат да се чувствам глупава? А критиците са най-лоши. Тях бих пратила на Юпитер - там ще имат достатъчно място да отгатват идеите на творбите, без да навлизат в чуждото лично пространство.

        Ама в крайна сметка решавам да ги помилвам. Да си седят тук. Нали си знам какво аз имам предвид, когато чета. Знам как книгите ме карат да се чувствам, как повлияват върху мислите ми и това като че ли ми е по-ценно от реалното намерение на автора. Нека да съм глупава и да не разбирам, а учителката по литература да се възмущава, че мисля погрешно, в противоречие с критиката на д-р Кръстев или г-н Коларов. Отменям забраната. Всъщност от днес книгите са строго препоръчителни. Четете и си мислете, каквото искате. Интерпретирайте текстовете по свой си начин, колкото и смешен да се струва на другите, стига това да ви помага да пораствате като хора. В крайна сметка това е красотата на четенето. Помага ни да открием не автора, а себе си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Захова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...