От днес четенето е строго забранено. Чувате ли? Строго! Предлагам всички книги да бъдат изгорени. Хвърлени в морето. Стъпкани от индийски слонове гиганти, погълнати от кит и изплюти в някоя друга вселена. Тази възможност е за предпочитане пред висенето в час по литература и слушането на безкрайни лекции за намеренията на писателите и за смисъла, който са искали да вложат в творбите си.

 - Не, ученико, пак не си разбрал. Авторът има предвид това, което великият критик казва. Ти какво, за по-умен от него ли се смяташ? - пита ме свирепо учителката ми.

Разбира се, че не. Откъде би ми хрумнало? Не притежавам острия и проницателен ум на уважавания критик, та не знам какво точно е имал предвид авторът. И в изблик на ярост и завист, че той има щастието да разбира повече от мен, ми се приисква да разкарам всички книги и да изпратя всички писатели на луната. Защо ме карат да се чувствам глупава? А критиците са най-лоши. Тях бих пратила на Юпитер - там ще имат достатъчно място да отгатват идеите на творбите, без да навлизат в чуждото лично пространство.

        Ама в крайна сметка решавам да ги помилвам. Да си седят тук. Нали си знам какво аз имам предвид, когато чета. Знам как книгите ме карат да се чувствам, как повлияват върху мислите ми и това като че ли ми е по-ценно от реалното намерение на автора. Нека да съм глупава и да не разбирам, а учителката по литература да се възмущава, че мисля погрешно, в противоречие с критиката на д-р Кръстев или г-н Коларов. Отменям забраната. Всъщност от днес книгите са строго препоръчителни. Четете и си мислете, каквото искате. Интерпретирайте текстовете по свой си начин, колкото и смешен да се струва на другите, стига това да ви помага да пораствате като хора. В крайна сметка това е красотата на четенето. Помага ни да открием не автора, а себе си.