„От миналото ще вземем огъня, а не пепелта.”
Жан Жорес
Нашият свят е сатирична пиеса с черен таван и черен под, а всеки от нас играе роля и други подроли. Апатично ми е да пиша за този опиат, който е обзел масите. Въпреки това аз съм участник в същото представление и дори да вярвам в редакторските си способности, аз се явявам като една от куклите без конци.
Различните трепети, обгърнали актьорите, са видни не за публиката, а за самата душа. Аз го усещам във въздуха, просто защото имам сърце. Куклите на конци мислят, че са различни от предишните с пластмасови души. Вярно ли е?
Не малко писатели отделят част от творческото си внимание на тези недъзи. Народопсихологът Иван Вазов ни е оставил достатъчно уроци в произведенията си, стига някой да не умее да чете сценария си. Засегнал различни язви на следосвобожденската пиеса, той ни дава огромни знания и за днешното общество.
Макар че от недълго време съм в тази трагико-комична постановка, а се чувствам като някой чистач, който чака с метла ...