Човек, искрен не по желание, а по природа

      Трябва ли човек да бъде искрен при общуването си с другите хора, при всички случаи и във всякакви ситуации? И да не е във всички, поне при решаването на важни въпроси и противоречия...?! Само ако иска да е честен със себе си. Иначе няма нужда.
      Аз се намирам някак на водораздела тези дни: дали да съм искрен, с риск да наранявам понякога или да поддържам удобно съществуване с оправданието, че правя добро на близките си, като ги "предпазвам"? Казвам близките, защото с тях е най-трудно да си честен на всяка цена.

     Да спомена и за самозаблуждението. Как мислите, не е ли по трудно да си честен към себе си, отколкото към другите?  Защото всяко компромисче от рода на "само сега ще скрия (излъжа), пък от утре ще е друго" обезсмисля усилието. При другите е лесно постижимо и не изисква кой знае какви усилия. А видове искреност няма - тя е една. Всичко останало, което може да й се "лепне " като прилагателно, е свързано с отношението към нея като към нещо, което приема удобни форми.
     Също така и при обикновени ситуации - добре ли е винаги да сме откровени и да кажем истината, дори и с риск да засегнем другия човек? Става въпрос за искреност и откровеност, без злоба и желание да обидим. Искреност, проявена със състрадание и готовност да бъдем полезни и да помогнем. Със сигурност така ще си спечелим много врагове и омраза, но все пак, струва ли си? Струва ли си да рискуваме удобното, но лъжовно състояние на взаимно лицемерие, за една откровена и неприятна реалност?

    Действително, можеш да бъдеш честен. Но важното е ти какво желаеш? Да говориш истината или да бъдеш чист пред себе си? Нараняваш ли околните, когато им говориш искрено??? Когато си нагазил в калта, естествено е да си се изцапал, нали? А когато кажеш на някой, че се е изцапал и той ти се разсърди за тези думи, какво следва? Друг е въпросът, че всеки човек си има своята си истина. И дори един "факт" може да се разгледа от друга страна. 

    Като цяло честноста е акт на добронамереност и разкриване пред другите (показваш моментното си АЗ пред останалия свят). Така, че май трябва да избираш дали да си искрен и "мразен" или "обичан", но подтиснат от мисълта за лъжата... и за следващата... и за следващата... На мен не ми се отдава много много да лъжа и съм избрал първият вариант. Естествено в повечето случаи гледам да поднеса нещтата така, че отсрещната страна да ме разбере правилно.

    Да си искрен със себе си, те прави красив. Да си искрен с другите те прави щаслив.

   Бъдете красиви и щастливи!