Човек не е никога тъй щастлив нито тъй нещастен, както си въобразява
Може би един от най-забележителните човешки пороци, както и неговите прояви, е способността му да рисува една картина така, че когато я погледне, единствен той да вижда отражението на слънцето във водата като златна корона и изгнилите листа по дърветата като грозна гротеска на летния им образ. Когато друг погледне тази картина, обаче, намира за изключително важно да отбележи точността и прецизността, с която художникът е пресъздал един обикновен ден. Той не вижда нито мъката, нито радостта, нито чувствата, изобразени на платното, защото не смята за нужно да ги забелязва. Може би това трябва да бъде работа на приятелите, които винаги са така добри да ни бъдат такава опора, каквато ние, ако бихме искали да имаме, бихме били много по-щастливи от факта, че тя вече съществува. Хората се различават точно по това свое преиначаване на нещата - да виждаш това, което искаш да виждат очите ти, да чуват ушите ти, да вълнува сърце ...