25.02.2006 г., 20:26 ч.

"Човекът е безпокойство" Жан-Пол Сартр 

  Есета
11469 1 0
3 мин за четене

   Ако човекът е безпокойство, то значи и безпокойството е човек. Тогава тези, които нямат безпокойства, самотни ли са? Или те са истинските щастливци, запазили своята автономия и неподвластни на суетата? Дали илюзията им, че изживяват вечността в един момент, не е реалност, а реалността не е илюзия? Дали може изобщо да има сравнение между първите и вторите?

   Всъщност отричането на безпокойството като неизменна част от човека е отричане на смисъла на борбата със страха, а това в действителност е липса на смисъл, защото животът е непрестанно преодоляване на страхове.

   В днешния свят човек се преобразява често като безпокойство, страх. Всеки играе ролята на обезпокояващ и обезпокояван в отделни моменти.

   Според религията покоят настъпва едва след смъртта. Но човечеството подлага всичко на съмнение, страхува се от неизвестното и това е причината да вярва, че ще се успокои, когато умре.

   Когато живее, личността е изтъкана от безпокойства. Опитва се да постигне моментна нирвана. Това е кражба на мигове от времето. Липсата на вътрешен мир пречи на блаженото душевно състояние. Освобождаването от всички житейски грижи и желания е само илюзия. Тя е постижима за тези, който не са безпокойства. Значи не са и хора. Тогава са богове. Поне имат съзнание на такива.

    А сега става въпрос за човека. За безпокойството. За човека-безпокойство. Той е навсякъде, защото не може да избяга от времето. Зависим е от страховете си. И те са зависими от него. Ако го няма него, няма да ги има и тях. Но той ще съществува, защото не може да си открадне миг от вечността. Те го спират. Дори може да се каже, че предопределят съдбата му, защото предопределят неговия характер. Характерът е идивидуален. Страхът също. Всяко безпокойство има и двете, но и за всяко те са различни. Като пръстовите отпечатъци. Освен по тях, може да се прави индентификация на база страхове. И на база характери, обособени чрез страховете. Зависи кое от двете е открито.

   Спокойствието липсва, когато човек търси нещо. Когато го намери, вече е изпаднал в търсене на нещо друго. Хората са изследователи. За това са и безпокойства. Когато открият всичко, ще се превърнат в богове. А до тогава човекът ще бъде безпокойство.

 

 

 

 

 

© Михаела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??