В основата на ницшеанската философия гордо стои идеята за преходността на човешкото същество, за неговото непрекъснато развитие като личност и неговата възможност да се надгражда постоянно, за да осъществи абсолютния си потенциал – постигането на Свръхчовека, най-висша цел за всеки човек, решил да разкъса оковите на съзнанието си, обградено от толкова много лъжи и тревоги на заобикалящия го свят, съставен от милостиви и слаби ценности. Според Ницше Човекът е мост, а не бряг, а под моста зее безкрайна Бездна, Преизподня, към която той не бива да отправя взор, защото би загубил себе си и своята същност, би деградирал като личност и характер, изгубвайки се в хаоса на тъмнината. В началото на моста се намира Звярът, нашата примитивна, изначална и първобитна същност, Човекът е някъде по средата, а Свръхчовекът е последен, ала той се ражда по Пътя, той е плод на себесъздаващия и себеразвиващия се Човек, негова рожба, родена от утробата на истината чрез себеиздигане и безспирно самоусъвършенс ...