По-правилно би било да кажем Средновековието и Ренесанса на човека, тъй като хората са творци на епохите си.       

   Повечето от тях не правят нищо, за да променят начина си на живот, но дори и с бездействието си те спомагат за по-дългото съществуване на дадена епоха. А защо Средновековието и Ренесанса на човека? Ами защото ще разгледаме тези две епохи като вътрешна, духовна метаморфоза на човека. Или по-скоро да си представим като един път, който задължително трябва да се измине, за да се достигне до едно по-високо ниво, като едно дете, което се ражда и до своя пубертет е в своето Средновековие, след това настъпва самоосъзнаването, става възрастен човек, тогава той е в своя Ренесанс.          И така, да си представим, че живеем през Средновековието. Около нас само рицари, биещи се за щяло и не щяло, народи, които се излюпват един след друг, минават през нашето село, опустошават всичко, и си заминават (в днешно време на това му викат Великото преселение на народите). По цял ден работа, ако си селянин, безделие, ако си аристократ, или пък войни, ако си рицар. И кое е общото между тези три съсловия? Страхът. Всеки човек, като едно малко дете живее в страх, страх от аристокрацията, страх от рицарите, страх от краля, от църквата, от Бога дори. И като малко дете се подчиняваш на това, което ти се казва, никога не вземаш самичък решения, ти си просто една пешка на шахматната дъска, която се движи само в една посока и чака своята безлична смърт.        

  Навсякъде тъмнина, всички говорят за Второто пришествие, за дявола, всяка вечер си лягаш, завиваш се през глава и чакаш Луцифер да дойде да те прибере. Ами любовта? Замалко да я пропуснем. Каква ти любов, жениш се за някоя просто от няма и как, трябва да създадеш семейство, седем-осем деца, които да работят. Всяка плътска помисъл веднага бива осъждана. Не можеш да четеш и пишеш, ама то не ти и трябва. Ами науката, изкуството? Каква ти наука, изпуснеш се, кажеш че Земята се върти и айде на кладата. Кой ли би тръгнал да прави научни открития? Изкуство ли? Ха ха, само едни и същи рицарски романи, вече ти е писнало от тях. Един след друг се раждат глупаци като Жан Калвин и си измислят теории за предестинации. Същевременно пък църквата, изворът на страха, единствен източник на власт за цяла Европа, решава че това не й стига и започва да продава индулгенции, демек като дадеш парици, греховете ти ще бъдат опростени. Чудно ми е как тези пари ще стигнат до Господ? Сигурно със пощенски запис. И така луташ се като малко дете, докато достигнеш своя Ренесанс.     

     И ето тук започваш да си започваш въпроси. Намираш дори отговор на много от тях. Вече без страх можеш да кажеш, че Земята не само се върти, та даже и хоро играе. Разбираш, че няма чудовища. И най-хубавото - от пешка на шахматната дъска би могъл да се превърнеш в царица. Вече не си никой, имаш възможност да се развиваш, църквата вече не би могла да ти попречи. Вече няма рицари, вместо това пък хората си хвърлят ръкавицата и пак се требят, само че по по-цивилизован начин. Имаш възможност да получиш добро образование. Комуникациите се подобряват. Най-после можеш да напуснеш селището, в което си роден и да следваш целите си. Няма ги вече привилегиите на закостенялата и презирана аристокрация. На нейно място се е появила буржоазията. Хората те оценяват според възможностите и качествата ти, а ти даваш все повече и всичко себе си, желаейки да оставиш следа след теб. Имаш възможност да се срещнеш с повече жени и откриеш истинската любов. Без никаква вина и страх се отдаваш на пирове, гуляи, задоволяваш всичките си плътски желания. Появяват се Бокачо - "Декамерон", публични домове. Работиш през деня във фирмата, вечерта отидеш в кръчмата, понапиеш се, понабият те, ех живот. Но шегата настрана. Всеки ден се излюпва ново изобретение, ново научно откритие, света, човешкото тяло стават по-познати, по-близък, няма невъзможни неща. Вярваш в Бог, очакваш помощта му, но не се страхуваш от него.     

     Бихме могли да разгледаме Средновековието и Ренесанса като нощта и деня. Първо са мракът, тъмнината, студът, всички са заспали в дълбок сън, а после изгрява Слънцето, дава сили, енергия, желание за живот на всички, топлина, любов... животът просто става песен.