17.12.2010 г., 11:21

Чук Чук

1.2K 0 1

Knock Knock...

Какво стана? Какво се случва?

Защо пак се връщаш? Защо пак спираш пред моята врата?

Какво те води насам? Не разбирам...

Нали пое по своя път? Защо?

Подарък ли ми носиш?

Или торба с въглища? Отговори ми.

Нека чуя какво имаш да ми кажеш този път...

Аз вече зная какво искам!

А ти?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...