Стоя в топлата стая и гледам как снегът вали, толкова е приятно. Сама съм вкъщи, обожавам да съм сама и да гледам как снегът вали. Чудя се какво би си казал човек, ако ме види сега. Сигурно би си помислил, че съм много самотна. Не, не е така. Точно сега не съм самотна, понякога ми е приятно да стоя сама със себе си и да мисля за нещата, които са ми са се случили през деня. Днес в часа по литература учихме елегията на Дебелянов „Скрити вопли". Това стихотворение ме разтърси. Колко ли самотен се чувства лирическият герой, далеч от родината, далеч от всички неща, които са му свидни. Не мога да си представя мъката му, защото тя сигурно е огромна. Това стихотворение ме кара да се замисля какво всъщност е самотата за мен. Да, изпитвала съм я, всеки я е изпитвал. Няма човек, който поне да не се е чувствал самотен, без значение колко приятели има.
Чувствала съм се самотна в моменти, когато съм била ужасно тъжна, когато съм осъзнавала, че никой не може да ме разбере. В моменти като тези душата ...