Странно... все си мисля, че се събудих с име. Не се бях замисляла преди за това нещо - името е онзи етикет, който носиш още от фабрикуването си, не се замисляш за него, но при проверка си го казваш от раз.
            - А вие кой номер сте?
            Не я разбрах.
            - Ей, на вас говоря... Аз съм 203, вие стоите пред мен, значи сте 202, нали?
Погледнах 203 - ниска, с очила. Някога е била красива... може би когато първите 2 цифри от ЕГН-то ù са били актуални за времето си. И аха да ù отговоря, и ме прекъсна насред поемането на въздух един мъж. Е... чак пък мъж... Висок, чернокос, с бретонче, лачени кецки, лачено коланче, талийка колкото китката на баба и тениска по него. С черепче.
            - Чшшш... ь! Аз... таковата... аз съм 202, мини, маце, зад мен.
203 се изчерви. Аз пак си поех дъх и аха да обясня на 203, че "маце"-то съм аз... и на едно табло светна надпис 199. Всички 200-цифрови човеци ми завидяха в този миг, освен може би 202 и 203, които бяха потънали в любовно-перверзните си новосъздали се взаимоотношения. Влязох. Коридор. Каси 1, 2, 3 и 4. Коридор. Каси. Коридор. Пак ли?!? Ако не стигна до 2-3 мин до моята каса, ще си изпусна реда. А, да, каса 8.
            - Добър ден! - днес бях в най-любезното си настроение, с най-ангелския си гласец и с най-пърхащите си мигли. Невинни. - Името ми е...
            - ЕГН?
            - **********.
            - Бих искала...
            - Входящ номер?
            - 199.
            - А дали...
            - 42,44 лв.
            - А от вас ли...
            - Гише 12, етаж 1.
            Пак цифри.
            Каса 7 и 6. Коридор. Каса 5. Врата. 00. Аз бих го нарекла просто "кенеф", но в този свят на цифри 00 май е по-икономично. Звън на телефон. 50 Cent. Ааа, ама това съм аз бе!!! И срам, срам... дори 202 се възмути... Гледам gms-ма - цифри. Непознат номер.
            - Ало? - шепна, щото г-н 3S (сотаджията) ме погледна. После си отдъхнах - гледал ми в деколтето. Мир и спокойствие да има, другото... А, да, глас в слушалката:
            - 7!
            - 7?
            - 7!
            - Добре...
            7 какво?
            - Прощавайте, госпожице, ако се мръднете, няма да се счупите от претоварване. Ооо, пак ли вие, 199? Е, хайде де, хайде де!
            Излязох. Уф! 6:15... целият ми ден мина. Мина и 604! 7!?Да бееееее... среща в 7! Пред Номер 1. Отидох, а те бяха 5.
            Равносметка: 6 шота, 6 етажа, 1 такси, 1 мъж. А на сутринта...
            - Ще ме прощаваш, ама не ти помня името...
            - 202?
            - 199? Е, не! Ха-ха, неее...