Някога замисляли ли сте се, че целият свят реално е една анархия? Едва ли, защото светът, имам предвид онова, което се намира извън родните ни граници, реално има някакъв ред. Не говоря, че и там няма престъпления, убийства или всякакъв вид не спазване на закона, но къде има тотална анархия?

Първото, което ми идва на ум са арабските страни, боевете по между им, лицата на сираците по улиците, камикадзетата. Ужасът в едни детски очи. След това идва Украйна и тяхната гражданска война. Разбит самолет, разбити домове, мъртви хора и една убита държава. После може би бих наредила Африкански страни където има хора, които нямат питейна вода, където важи само законът на джунглата. И едва след тях бих сложила нашата родина България – земята без ограничения.

Казвам „земя без ограничения“ не защото според мен е така, а защото миналата година един германец ми го каза. И беше много прав, защото това сякаш може бъде като етикет за страната ни. Вместо да обясняваме на света колко ни е красива природата, колко уникална е държавата ни, ние можем просто да им кажем „ние нямаме закони, елата при нас“ .

Цветът на една анархия е бял – бял за всички онези деца, които биват блъскани на пешеходни пътеки, в катастрофи, изнасилвани и малтретирани. Днес бях свидетел на едно ужасно събитие и колкото и комично да се стори за някой читател, далеч бях от смеха в този момент.  С баща ми пътувахме в Бургас, когато той спря и пусна един човек с колело да премине на пешеходна пътека, когато секунди по-късно водач на друг автомобил в ляво от нашия, ни изпревари и блъсна преминаващото момче. Не знам как бихте се почувствали ако видите кръв, разбито колело и издразненият поглед на водач на едно жълто ауди. За щастие момчето имаше само кървящи ръце, крака, рана в главата, но поне в съзнание. Виновникът се изказа, че момчето му е изскочило изневиделица“ и че не е могъл да спре. Истината е, че той не спря, не намали, премина през човека и изхвърли колелото му на метри от автомобила. Това за мен е белият цвят на една анархия. Как само преди две години на метри от тази пешеходна пътека бе убито малко дете, днес едва не загина още един човек.

Анархия има и зелен цвят. Зелен за всички онези млади хора, които отказват да учат в страната ни, защото държавата буквално им обръща гръб. Защото вместо да ги образова, да им дава шансове за реализация, работа и възможност да имат семейства, държавата ги поощрява за глупостта и невежеството им, оставя ги да учат в елитните университети срещу заплащане, предпочита да са глупави и необразовани, отколкото да са можещи и успешни. Защото за една държава затъпялото население е приоритет, а младите, които знаят колко струват, няма да се оставят да бъдат манипулирани. Кой нормален човек ще даде 400 лв. за два-три часа за курс, който е предназначен да те подготви за изпит в даден университет, при условие, че дори и да не се справиш, ти пак ще влезеш? Всеки нормален човек ще го направи, защото е важно да си вътре, важното е да си сред големите, не начина, не причината, а просто да си там.  Такъв е зеленият цвят на анархията – младо поколение, бягащо от държавата и такова, което убива държавата.

Последният цвят в анархията е червения. Знаете ли какво стои там, най-отдолу, където всичко е потайно? Там стои властта. Нашата корумпирана, манипулирана, монополизирана и въобще „прекрасна“ власт. Не говоря само за правителства, полиция, съд, но и за  медиите, които биват продавани, за да манипулират народа, за да го карат да си мисли, че проблема в хората, а не в държавата. Сядаш сутрин и ти казват колко хора са загинали на пътя, не и затова колко са спасени. Повтарят ти, че пенсията ще се увеличи с 5лв. от догодина и ти им вярваш. Напомнят, че днес в съда за дадено престъпление няма престъпник, че полицията за пореден път не си свърши работата, че всичко, това, което се случва в държавата е една лъжа. Не се живее в свят, в който няма власт, която да не е продажна. В България всичко има цена, това, което не става с пари, става с много пари. Всеки, който има тази власт контролира хората. Контролираш ли народа, държавата е в краката ти. А тук, в тази анархия, народа е беден, не защото пенсиите малки, заплатите нищожни, цените европейски, а защото хората са бедни от към морал и етика. Защото вече в тях няма надежда, мечти, не се вижда и най-малък шанс за по-добър живот.

Опишете ми другите цветове на анархията. Опишете ми свят, в който има повече ужас и несправедливост от нашия. Уморих се да живея в тази страна, уморих се да се моля парламентът да си даде властта, уморих се да гледам и безучастно да чакам да дойде промяната. Хора ще умират в мизерия докато други ще харчат неприлично многото си пари. Докато се усетим държава няма да има. Защото е едно да живееш без закони, без правила, без норми, друго е да загубиш морала и етика в себе си. Бъдете хора, дори и без законите, не живеем в джунглата.

Една анархия, един ужас, престъпления без наказания, живот без правила. Това ли е България или просто живеем в някакъв паралелен свят различен от реалността?