Цветове, блясъци, звуци, сякаш времето се е ускорило, а ти не се движиш. Колко му е нужно на човек да осъзнае какъв е, какво иска и защо. Lucky strike, недовършен строеж, поляна, залез, София, Витоша, приятел. Оказваме се в ситуации, неспособни да преодолеем. Понякога се чудя на някой пука ли му?
Надали.
Кървава луна, пълнолуние, звезди, няколко пияни индивиди на поляната, ние на строежа и подходяща музика. Преосмисляш целия си живот в последните няколко дни, седмици, месеци, година.
Щеше да е прекрасно, ако можехме да щракнем с пръсти и да се отърсим, да се отърсим от всички казани думи, от всички целувки и обещания.
Губим смисъл, губим цел, губим разум, губим всичко. Спираме, а времето тече. Не ни чака.
Искам да живея вечно в този момент. Момент далеч от всичко, момент далеч от ужасни слухове, от скандали, от пари, от всякакви проблеми, от хора.

Ако някога бих могла да си избера момент , в който да умра, то това би бил този. Далеч от всичко, кой ще разбере, кой ще ме намери?
Празнота и емоции. Сблъсък от това, че нямаш сила. Не би могъл да промениш нищо. Ще ми се да беше толкова лесно като преди години, когато като исках нещо трябваше просто да се тръшна, да се разсърдя и разплача и го получавах, но от доста време не съм малко дете и това е невъзможно. 

Just say you love me now

And forget this whole row

Just save your energy

For making up with me…

Но не може, нали? Не бих променила нищо.

Sometimes love is not enough

and the road gets tough.

Това са редове, които няма да достигнат теб, няма да достигнат никой, редове на тъга, редове на липса. „Обичам те.“  Покрив, Lana, цигари.

Една част от мен, сякаш си тръгна с теб. А тя ми трябва, върни ми я.

Бездарността ми е изместена от емоцията, толкова колкото да го прави поносимо. Още когато те видях за пръв път усетих, че ти ще си това , което си в моя живот. Тогава не го знаех, но усещането никога не лъже.

Ако бяхме само аз и ти, щеше ли да е различно?

Погледът ми е устремен в нищото и единственият ми смисъл е гледката.

Бих се родила, живяла и умряла в този момент. Момент на откровеност, защо не можем да сме такива, защо не сме искрени, защо забравяме, защо губим вярата, защо светът е такъв.
Поколение, чието олицетворение може да е точно първия етаж на този строеж. Бутилки, графити, кондоми, наркотици, порутени стени, мръсотия, тъмнина и нестабилност.
Ние сме наказани да влачим товара на „прехода“, ние сме използвания кондом на хипи движението, спринцовката на 90-те.
Бих искала ти да видиш мен такава каквато съм, същността ми, защото ти си единствения, на който бих се отворила до болка, защото ти си ти.

Ти си моя най-добър приятел, най-обичан човек, най-мразен и най-голям враг. Ти си ми всичко и си ми нищо. Ти си моята искра и моята смърт.
Мразя и обичам всичко в теб.

И никога няма да разбереш.

If I lay here

If I just lay here

Would you lie with me

And just forget the world?

Forget what we're told

Before we get too old

Show me a garden

That's bursting into life

Нуждая се от бягство, нуждая се от въздух, нуждая се от свобода, нуждая се от теб.

Всички празни думи, забравени обещания, оставаме непознати в един наш нов свят.

I will never bother you

I will never promise to

I will never follow you

I will never bother you

Never speak a word again

I will crawl away for good

I will move away from here

You won't be afraid of fear

Спомни си всичко, изживей всичко, сънувай всичко и тогава се сети за мен. Тогава ми кажи имаше ли смисъл?
За мен винаги ще има и аз винаги ще съм тук.
Защото това е моето наказание и дар. Мразя себе си, мразя тези светлини, мразя тази празнота.

Луда ли съм? Това всичкото сън ли беше? Сън от който аз се събудих на този строеж.
Навярно, да.

Търси ме, тичай по стълбите, пей, скачай, усмихвай се, целувай ме, милвай ме, гледай ме в очите.
Надали.
Ще забравя.
Надали.
Спомни си и ела да ме намериш, аз ще бъда тук. Ще чакам на този строеж, докато времето започне да се движи и за мен.

We were born to die.