Цветове, блясъци, звуци, сякаш времето се е ускорило, а ти не се движиш. Колко му е нужно на човек да осъзнае какъв е, какво иска и защо. Lucky strike, недовършен строеж, поляна, залез, София, Витоша, приятел. Оказваме се в ситуации, неспособни да преодолеем. Понякога се чудя на някой пука ли му?
Надали.
Кървава луна, пълнолуние, звезди, няколко пияни индивиди на поляната, ние на строежа и подходяща музика. Преосмисляш целия си живот в последните няколко дни, седмици, месеци, година.
Щеше да е прекрасно, ако можехме да щракнем с пръсти и да се отърсим, да се отърсим от всички казани думи, от всички целувки и обещания.
Губим смисъл, губим цел, губим разум, губим всичко. Спираме, а времето тече. Не ни чака.
Искам да живея вечно в този момент. Момент далеч от всичко, момент далеч от ужасни слухове, от скандали, от пари, от всякакви проблеми, от хора.
Ако някога бих могла да си избера момент , в който да умра, то това би бил този. Далеч от всичко, кой ще разбере, кой ще ме намери?
Празнота ...