Навярно ти се е случвало да се чудиш какво се случва с живота ти, защо някои неща се провалят, а други се получават и защо тези които се провалят на пръв поглед изглеждат по-важни от другите. Такъв е животът - баланс между доброто и злото, между позитивното и отрицателното, между да бъдеш или да не бъдеш.

Осъзнаваш ли колко път се питаш „Защо на мен?”... Много. И може би никога няма да спреш да се питаш, защото кривата на щастието има своите върхове и низини. В един момент всичко върви както си го планирал и в следващия имаш чувството, че целият ти свят се е сринал...Но това е само до момента, в който осъзнаеш, че всичко се случва с причина и че дори и след най- жестоката буря пеква слънце, най-прекрасното и бленувано слънце, което си виждал някога.

Животът е радост и тъга, и трябва да се научим да приемаме тъгата спокойно, защото тя е нещо неизбежно - една неделима част от нашето съществуване. Трябва да приемем факта, че не може да сме вечно и постоянно щастливи, няма такова щастие, но ако приемем, че лошите неща са нещо нормално и са предшествестници на хубавото и красивото, то тогава ще живеем по- спокойно и по- дълго.

Много често се питам какъв ще бъда като порастна, като стана по-зрял, какво ще работя, какво семейство ще имам, дали ще съм щастлив? Сигурен съм, че и ти си се питал същите въпроси, но не си намирал отговорите... Наскоро се замислих нещо.. Бъдещето ни, моето и твоето, зависи изцяло от самите нас- от нашите избори, действия и бездействия. Ние сме северната звезда в морето на живота си, и от нас самите зависи какъв курс ще поемем- дали ще мързелуваме или ще приемем всяко предизвикателство изпречило се на пътя ни.

Всъщност към какво се стремим? Да бъдем щастливи, нали? А какво е щастието? Сега сигурно си мислиш за нови коли, пълни банкови сметки, красив парньор и идеалната работа. За мен щастието е нещо различно. За мен здравето е щастие, любовта към малките неща са щастие, дори тичайки в парка да завали дъжд, няма да се скрия ами ще се усмихна.... Какво като настина, дъждът е нещо прекрасно, защо се криеш от дъжда, когато завали... Защо отваряш чадъра, когато завали? Досущ като костенурка ти се скриваш, за да се предпазиш, себе си. За да бъдеш щастлив не трябва да мислиш само за себе си, но и за другите, трябва да чустваш, да усещаш.. Как ще усетиш дъжда като си с чадър над главата? Не може ли просто да се насладиш на капките и да се усмихнеш, че най-после жадната земя получава така желаният дъжд, така както се радваш, когато главният герой във филма най- после успява да спечели своята възлюбена? Нека отговоря вместо теб - НЕ и ще ти кажа защо смятам така, защото всички сме егоисти и първото, за което мислим е себе си. Точно този егоизъм ни пречи да се радваме на живота. Да.. Знам, че е трудно, знам че живота не е лесен, но нямаше ли да е прекалено скучно ако живота беше лесен. Трябва да се радваме, когато постигнем нещо и да се стараем още повече, когато загубим нещо.

Знаеш ли... Живота е нещо непредвидимо, но може би в това непредвидимо нещо се крие това обаяние и красота. Всяка сутрин като се събуждаме нека станем веднага, а не просто да цъкнем Snooze-а и да полежим още 5 мин. Нека се събудим тръпнещи в очакване на новия ден, на новите възможности. Нека станем и вместо да си зададем въпроса „да бъда или не?” Просто да бъдем, да съществуваме, да се радваме и да страдаме, защото това е живота и ако не го приемем такъв какъвто е - никога няма да успеем да му се насладим.

Sola Sole