Да чувстваш.Много хора мислят, че да чустваш е едно от гадните изживявания в живота.Чувствата са свързани както с радост, така и с тъга.Наистина те донасят много тъга, ама щастието, което донасят, е несравнимо. Всеки го е страх да се влюби и да изпитва силни чуства.Страха, който съпъства тези чуства, е голям, защото болката от несподелената любов е несравнима.За наше съжаление болката е наш спътник в живота. Родени сме в болка,живем в болка и ще умрем в болка. Но защо да не си позволим и малко щастие? Риск винаги има. Никой не може да гарантира, че винаги в любовта ще има щастие. Мило, аз също изпитвам страх. Всеки нормален човек изпитва страх. Ама знам едно- че моето сърце ти принадлежи.То е омаломощено от страдания, от предателства,от жестокостите към него.Ти успя да му вдъхнеш сили за живот. В момента, когато то едвам биеше и беше се отчаяло от болката. Ти успя да изгониш тъмните облаци, който бяха над моето сърце. Първоначално изпитвах страх.Не можех да повярвам,че такава красавица се интересува от мен. Но ти ми доказа,че няма от какво да се страхувам. Успя да ме издигнеш там където смятах,че никога няма да се озова. Ето ме сега- лудо влюбен в теб.Не мога миг, без да мисля за теб. Ти си моето начало и край. Като стана, мисля за теб, като дишам мисля за теб, като затворя очи виждам теб, като легна- търся теб.Моето сърце бие за теб. Сутрин като ме погали слънцето, ми напомня за теб.Защото само то може да се доближи до твоето топло погаляне.Като работя мисълта, че ще те видя вечерта, ме крепи. Всяка секунда далеч от теб ми се струва цяла година. Живот мой, не мога да си преставя живота без теб.Ако те няма,няма да мога да живея.Ти си моя извор на живот. Обичам те!Обичам те!Обичам, те живот мой.
© Владислав Колев Всички права запазени