В Деня на Св.Валентин (14.ІІ.) -

Да дишаме любовта на душата

   Любовта дотолкова се е сраснала с нашия живот, с нашето ежедневие, че много рядко  се замисляме защо е така всеобхващаща, всепокоряваща. Но когато това се случи, можем много малко да прибавим към това, което вече знаем или сме чели за нея. Знаем от Учителя, че началото на света е Любов, изявлението в света е Мъдрост, а освобождението е в Истината. Любовта прави хората винаги млади, внася мир в душите им. Изключва страха и всички питания, противоречия, насилия, ограничения, внася всичката свобода в човешкия дух. Много действен ориентир е и за правилните ни постъпки. Затова трябва да слушаме гласа на любовта, за да приемаме истинския живот

   От любовта се ползва цялото Битие, всички същества, но любещият ползва най-първо себе си. Малките неща за него стават велики, тя му дава крилата на ангелите и той може да пътува в цялата Вселена. Любовта е и храната за душата. Любовните чувства са каналите, през които минава този еликсир, а той е, който оживява всичко. Но сега още се учим как да става това. Учим се и как да поддържаме огъня на любовта. Защото в днешния свят има всичко, с изключение на едно – запалки за Свещения огън. За огъня, който не изгаря, а само облъчва човешката душа с най-възвишените трептения на бялата светлина, тази която събира целия спектър на светлината. Този пламък се подържа от Божествената любов и запалката за него може да бъде само в една огнена жертва, в едно добро дело в името на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Това познание сега, когато навлизаме в сферите на огнените вибрации, е особено нужно и навременно. Чрез него ще сме сигурни, че това, което остава след нас, е само любовта, че тя е, която ни надживява и Единствения начин да познаем Бога.

   Грешникът, според Петър Дънов, е човекът, в който Свещеният огън е загасен, в него гори обикновеният огън, а той не съзижда, само изгаря, разрушава. Библията пък допълва, че тъкмо тези хора, изгорелите, падналите, спят в гробовете. Докато Свещеният огън ни прави безсмъртни.

   Без Свещения огън не може да се разбере и Любовта. А той е в човешкото сърце, в човешките мисли, чувства, постъпки, изпълва равномерно и цялото пространство.

Няма нито един от нас, казва Дънов, който да не е бил жрец и да не е палил този свещен огън, както и няма никой между нас, който не е изгарял  него – причината за свършването на Любовта. Затова е нужна нова огнена жертва. Изгорелият отново трябва да влезе в огъня, защото той има и способността да възкресява.

                                                                                                                        Лияна  Фероли