Първото, което ми хрумна, когато се замислих как би било възможно да изгоним скуката от училищата, бе грандиозна схема за разположението на най-напредналите в технологически план машини и апаратури, за построяването на какви ли не чудати пристройки към училищната сграда. Космическа лаборатория например с двупосочни билети за транспорт до луната (с научна цел, разбира се). Безцелните разходки в училищно време са нежелателни и подлежащи на санкции, както обича да се шегува една от преподавателките в гимназията, където уча. Идеята за значителна по размери химическа лаборатория би привлякла вниманието на много хора, особено ако пред нея стоят висши цели като създаването на отвара за повишаване средната продължителност на живота минимум с 66 години или крем против остаряването.

       Всеизвестната и често филмирана машина на времето би усъвършенствала метода за преподаване на история и намалила броя на отегчените и отплували в друго социално, не и историческо измерение погледи. Контактът с доблестни рицари, изискани баронеси и други особи с кралски корени, ще се отрази особено благоприятно върху голяма част от младото поколение.  

      Предоставянето на няколко автомобила от класата на порше „Panamera” и „Bogatti Veyron” биха предизвикали главоломен скок в процента на почитателите на физиката и дори превишен брой доброволци за изследване на физичните закони, свързани с движението, средната скорост, равноускорителното и  закъснително движение.

     Откритите уроци по биология, проведени в джунглите на Амазонка или сред пясъците на Сахара, биха съдействали не просто за усвояването на материала в учебниците, а дори за написването на нов учебник от самите ученици. Така е... Дисекциите на нилски крокодили и амазонски ламантини заслужават да бъдат описани поне в няколко странички.

    За да бъдат удовлетворени и любителите на информационните технологии, е необходимо снабдяването на кабинетите по информатика с изчислителни машини, надминаващи тип IBM 390, преносими компютри, работещи с най-усъвършенстваната сървърна операционна система и други представители на технологическия прогрес в последните десетилетия.

   Да, първичните ми мисли поеха по пътя на фантазията – бъдеще, за чието осъществяване са нужни огромни финансови ресурси, съчетани с огромен научен напредък или вълшебна пръчица. Скоро обаче детското ми все още въображение изчерпи и последната капка ентусиазъм. Последва принудително приземяване. Изводът е следният: Дори всички тези чудесии не биха имали силата да привлекат вниманието на абсолютно всички ученици. За да разберем защо, трябва да определим какво всъщност е скуката. Най-разпространеното мнение е, че скуката е комплексен феномен, биващ дефиниран като склонност към отегчение. Много от модерните философи обясняват появата ù като следствие от живота в свят, изпълнен с тривиалност. Други са на мнение, че това чувство е неизбежно и е резултат от информационното общество. Скуката е типично състояние в живота на днешните тинейджъри.

      Проявата ù сред нас е свързана с липса на мотивация и целенасоченост, на вдъхновение и желание за културна активност. Безспорно изкореняването на това чувство зависи от стотици външни фактори, които да внесат разнообразие сред монотонността. В конкретния случай това са материалните ресурси, необходими за изграждането на по-приятна, подтикваща към работа атмосфера в училищата. Това е всепризнатото мнение на обществото. Но това не е достатъчно. Подновените училищни бази, боядисаните в топли цветове стени, нови чинове и бързи компютри са една от предпоставките за привличането на младежкото внимание и одобрение, но не са достатъчни.

      Скуката е преди всичко чувство, а то може да бъде преборено единствено от друго, по-силно чувство. За да бъде привлечен към каквото и да е един човек, той сам трябва да прояви интерес, да надникне, макар и тайничко, иззад маската на непукист и враг на мисловната дейност. Важно е и какво ще види в този момент. Чувството на колективност, сплотеност, подкрепа, желание за работа от страна на съученици и преподаватели, амбиции за бъдещето и мечти, че ние сами, заедно, обединени можем да променим установената теория за незаинтересоваността на българската младеж. За да летиш обаче са нужни не само крила, а и сила. Силата на тези мечти е продиктувана от вродената у всекиго надежда за бъдещето. Преди всички ние, учениците сме тези, които можем да изгоним скуката от училище. А учителите са тези, които трябва да напомнят от време на време това, влизащи в класната стая с потайни усмивки, внасящи спокойствие и предвещаващи  поредната трудна контролна.

    Киркегор е казал, че отегчението е коренът на всички злини. Нека се преборим срещу отегчението, нека се преборим срещу злините, да докажем на света и нас самите колко смели и всеотдайни са децата на  България. С Донкихотова наивност ще заключа, че аз вярвам, вярвам в нас самите, в светлото бъдещето и че това бъдеще сме ние!