23.03.2006 г., 19:25 ч.

Да оцелееш... 

  Есета
2929 0 1
3 мин за четене

            “Трудно е...Да!Трудно е да живееш,когато си сам,когато няма кой да те укоражи да продължиш напред,когато няма кой да ти покаже грешките,когато всичко е в твои ръце...

            Това бе мисъл,която често ме завладяваше.когато се чуватвах изоставена и самотна.Мисъл,която ме разяждаше отвътре и ме караше да се свивам на кълбо,в ъгъла на стаята си и да чакам неуморната нощ да си отиде. Сълзи се стичаха по лицето ми...Сълзи от страх,че няма да успея,сълзи от несигорност,която така упорито ме съпътстваше в живота. Но защо...?! Защо да плача,след като нищо не се променя? Болката не отминава,проблемите си остават и раните не заздравяват.

            “Безсмислен плач!”-казах си и се изправих накрака,а на среща ми стоеше библиотеката...Толкова много книги,толкова много спечелени войни и реализирани мечти,описани върху хартия. Рафтовете бяха потънали в прах,отдавна не се бях сещала за тях.

             Посегнах към едно от любимите си четива,което бе оставило траен спомен върху съзнанието ми. И докато си припомнях съдържанието му,ръката ми се бе отклонила и книгата,която издърпах бе друга.”Защо пък не...Бинаги съм се възхищавала на този образ”-помислих си и седнах да чета. В ръцете ми бе потънала малка книжка с дебели корици,на които пишеше Робинзон Крузо.

            Запленена от борбения дух на героя,ен обръщах внимание на отминаващото време.И докато той се бореше за живота си и се справяше с трудностите,учейки се от грешките си,зареден със свръх търпение,надежда и оптимизъм,нощта отмина.

              Слънцето изпълни стаята със светлина,а лъчите галиха трупа ми...Бях заспала.Успокоена от факта,че рано или късно всичко се оправя,че доброто побеждава и справедливостта възтържествува,че един най-обикновен човек,сблъскал се с несгодите в живота,заточен на остров,насред океана оцелява,бях се пренесла в страната на сънищата

            Колко малко е нужно,човек да повярва в себе си и колко жизнено важно е това. За да оцелееш трябва да се бориш;да дадеш всичко от себе си и да се примириш с факта,че понякога грешиш;да не униваш дори когато се налага сам да си си учител и същевременно ученик;да повярваш в себе си така,както желаеш и вярваш в добрия край.

             Вярвай за да оцелееш!Умри от страх за да се събудиш и да разбереш,че си по-силен от всички!

© Елмо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога и години не са ти достатъчни за да разбереш какъв е човека отсреща, но понякога и един миг с него стига. Понякога и крясъците не помагат да признаеш грешката си, но понякога и малко мълчание е достатъчно. Понякога и с думи и цветя не можеш да накараш някой да се влюби, но понякога и една усмивка върши работа. Понякога и много хора на едно място не могат да ти направят купона, но понякога и един е достатъчен

    Страхотно представяне си направила. Много е вярно.
    Друг път ще ти чета произведенията.
Предложения
: ??:??