16.03.2007 г., 18:58 ч.

Да победиш Съдбата... 

  Есета
2114 1 11
1 мин за четене

Здравей Съдба...
Не, не бързай да захвърлиш писмото, почакай! Това не е поредната молба, поредният изпълнен с надежда и едновременно с това с разочарование лист... не!
Пиша ти, не за да прося щастие, пари или власт, не...
Пиша ти, за да ти благодаря! Да... не го очакваше, нали?! Не очакваше, че отново ще се изправя, че отново ще събера смелост да погледна напред, да продължа... но аз те изненадах, така, както изненадах и себе си...
Омръзна ми да губя, да падам под тежестта на твоите удари, омръзна ми да страдам, да ме тъпчат... Вече не ми е нужна твоята помощ, не ми е нужен късметът, за да постигна нещо, за да стана някоя, защото осъзнах, че отдавна съм такава, че не съм просто човек, а съм личност! Промених се! Животът ми ме промени!Промениха ме хората - за жалост, не толкова близките, колкото враговете ми... Ти ме промени, о, съдба, точно ти, която копнееше да ме стъпчеш, да ме запратиш на дъното, точно ти ме промени! Превърна ме в това, което съм днес - силна! Избърса калта и прахта от мен и ми даде крила, за да полетя отново! Показа ми, че не ми е нужно богатството, за което мнозина те молят в сълзливите си писма, за да се докосна до щастието... Та то не се купува с пари, не се продава на пазара при доматите и краставиците,и колкото и пари да имаш никога не ще си позволиш дори грам от него!
Осъзнах, че и властта не ми трябва - задръж я! Та аз имам всичко, което някога съм искала, постигнала съм достатъчно, за да имам основание да се гордея с това, което съм и което станах, благодарение на теб! Да, хората са прави като казват, че животът е едно колело, което непрестанно се върти и ако веднъж ти си отдолу, то, с малко повече търпение, ще дойде и твоето време да се порадваш на светлината, идваща от върха! Търпение и най-вече упоритост и борбеност ми бяха  нужни, за да се изправя гордо пред изпитанията, които поставяше по трънливия ми път досега и не само да се изправя ами и да ги преодолея, защото животът е една непрестанна борба, не толкова с околнитте, колкото със самият теб! И аз я спечелих!

 


 

© Надежда Рашева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съдбата е в нашите ръце!! Понякога го научаваме по- късно отколкото трябва..Важното е все някога да го разберем..
  • Есето е страхотно..Просто едно от най-добрите, които съм чел.Имаше само 1 момент,който не ми хареса и това беше когато говориш за пазара и доматите , и краставиците.На фона на другото,написано от теб, това изглежда просто като отклонение .. поздравления
  • прекрасно есе! браво
  • Благодаря ти
  • Прекрасно,поздравления!!!
  • Благодаря ви за милите коментари!
  • Благодаря ти много за хубавите думи и се радвам,че есето ми ти е допаднало и те е накарало да се замислиш...
  • здравей!мисля че есето ти е изключително вдъхновяващо.благодарение на твоето есе и аз самата се замислих за своята собствена съдба и осъзнах,че не е толкова страшна и зла за колкото я мислех.Поздрави!!!
  • Благодаря ти много за хубавите думи и съм убедена,че съвсем скоро ще прочета нещо мнооооого добро от теб
  • Благодаря ти много за хубавите думи,Liviq!Много мило
  • Какво мислите?

    П.С. Приемам критиката с отворени обятия
Предложения
: ??:??